Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2007 13:53 - Може ли човек да избяга от себе си???
Автор: timmyd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6837 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2009 21:37


Днес мислех да пиша за любовта - за нейната сила, за магията, която създава... но ще пиша за друго ...Дано не ми се разсърди...

Ще започна с едно стихотворение, което  харесвам и което ще въведе в  темата :

"Аз , който не избягах от Помпей

Смъртта е тайнство. Страх..Но край- едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей
И чувам сферите - кристалните сигнали-
аз, който не избягах от Помпей.

Преди разкопките да ме разкрият-
свит като ембрион, тих, вкаменен-
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.

Аз гледах как вий бягате надолу
към лодки и спасителни лъжи.
Окрали храмовете, вий се молехте-
грехът на чужда памет да тежи.

Човеци. Зверове... Изчезна всичко
Как хубав бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей.

Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах-
аз, който не избягах от Помпей."

Л.Левчев


Чувствата дремят под гладката повърхност на съзнанието, притиснати от разума, но идва момент, когато всичко се преобръща и стихията се разразява - като дъжд, отмиващ пръстта от костите на влюбените, като сълзи, отмиващи праха от мъртвите мечти... Останах ли при себе си или и аз  свикнах с тежката миризма на разлагащата се душа? Затворих се в кристална клетка, за да бъда по-силен, но идва ли силата от това... Престанах да се доверявам- търсех сигурност в шанса да не се разочаровам... Толкова внимателно и нежно се влюбих в тревогите, страховете си, в начина си на съществуване, че пренебрегвах всичко наоколо. И какво спечелих? Измамно чувство на спокойствие, смущавано от време на време с внезапно тъжно усещане, сякаш нещо иска да изхвръкне от гърдите ми ( но като думите остава в гърлото ми), породено от малките неща. И дойде моментът, когато само едно изречение разпука спокойното море и сълзите се събудиха. Не можех и не исках да ги спра. Имах нужда от това. 
Останах ли при себе си?
Останах ли със себе си???


Може ли човек да избяга от себе си?
Не знам. 
Но много хора се опитват.
"Сменя небето над себе си, а не ума си, който пътува по света" - а пътуването през живото и то ли е същото?
Да,хората се променят, но същността им ( а според мен  тя е изначално добра!!!) се запазва. Съществува според мен една тънка нишка, която ни привързва към самите нас. Тя може да се разтяга и разтяга, но винаги ни държи свързани със същността ни- с Детето в нас самите.
И когато ние въпреки всичко, въпреки усилията се отдалечаваме- нишката все повече се разтяга и ... накрая като пружина ни връща назад( не назад във времето или пространстовото, а към самите нас- към нашата същност)...
А възможно ли е нишката да се скъса???
Какво става тогава с хората? 
А какво става с осиротялото дете...

п.п.Тук казвам нещо на някого... той знае защо...

п.п.п. :( За съжаление песента отлетя нанякъде :( 
Дано я  сложат отново - линкът го оставям. 
А  тук ще сложа друг линк - пак същата песен, но  както е в албума( другата беше ремикс). Надявам се да ви хареса :)
http://www.youtube.com/watch?v=rIlGhV_u260

или вижте и чуйте това :)
http://www.vbox7.com/play:728a5af4





Тагове:   смисъл на живота,


Гласувай:
0



1. анонимен - НЕ!
03.04.2007 14:36
Все в твоята кожа си, където и да си, каквото и да си!
Усмивки!
цитирай
2. timmyd - Усмивки и
03.04.2007 14:37
радост ти желая в твоето пътуване!
цитирай
3. kardamom - знаеш ли..
03.04.2007 15:09
хубаво е да се довериш на вътрешното си аз..
цитирай
4. esen - Колко е трудно да си наясно със себе си...
03.04.2007 16:04
И си толкова прав! Създавайки си идеали, всеки се стреми да надскочи себе си, но разтегнатият ластик неминуемо ще го връща обратно. Но дали там ще намери себе си? Дали там все още стои и чака същото дете или и то се е включило в надбягването с АЗ-а си? И да е там, то вече няма да е същото и най-малко ще е обогатено с нещо, защото разтегленият ластик никога не може да се събере до първоначалната си дължина.
Много интересна, обширна и добре развита тема от теб! Извини ме за моите несвързани разсъждения, но някакси се размислих писмено.
Поздрави!:)
цитирай
5. timmyd - КОй знае...
03.04.2007 16:13
Ще ми се да вярвам, че детето винаги е там...
цитирай
6. анонимен - Аууууу и песничка, японска ли е?
03.04.2007 16:30
Доста динамично парче, завладяващо!
цитирай
7. timmyd - :)
03.04.2007 16:30
Радвам се ,че ти хареса. Името на песента е HANABI.
А изпълнителката е Ayumi Hamasaki.
цитирай
8. boot - .
03.04.2007 17:00
Нишката се къса много лесно. Винаги.
Май проблемът е, че след това трудно се създава нова/се намира старата. А дори и да я намериш, не е същата.
Не знам дали детето винаги е... там. Твърде съм малка, за да кажа може би.
Но в останалото съм някак сигурна.
Извинявай, ако съвсем не съм разбрала поста.
цитирай
9. radalia - :)
03.04.2007 20:15
Трябва да си много смел, за да напишеш всичко това...
Нишката не се къса, тя само ни напомня какви сме били, за да можем да се върнем обратно, да не изгубим следата. Но и за това трябва да сме силни!
А песничката ми хареса :)
цитирай
10. candysays - ....
04.04.2007 11:29
Хубав пост отново, но се чудя какво да ти напиша (в отговор)... Не зная, може би ако твърде много, силно и продължително се разтяга нишката, тя се къса.... Знам ли... Може и никога да не се къса никоя подобна нишка, свързваща ни със Същността...
Аз мога да говоря само за себе си (по-категорично). Моята нишка хич не е разтеглена (вече), може и да е била някога, но аз съм просто при себе си... Отдавна вече. И затова имам някои сили и прозрения в повече от някои други хора... Така се е получило просто. Аз съм при сърцето си. Винаги гласът му се чува ясно при мене... Винаги се оставям да ме води, и всъщност имам един голям дар в замяна- има нещо много "право" (не точно праволинейно, ами... не се сещам думата) в мене... Нещо в мене, което винаги знае верния път, и аз го слушам това нещо... Безусловно го слушам :) Каквото каже- това е. Колкото и да е трудно. Всеки трябва да е така, но не всеки е, за жалост.....
Може би някой ден................

П.С. А песничката ще я чуя по-късно :)
цитирай
11. djindjifil - Иска ми се да вярвам,
04.04.2007 20:44
че нишката никога няма да се скъса и детето в мен винаги ще е там ...

п.п. Песничките ми харесаха - и двете :-) Но втората засега ми е фаворит :-)
цитирай
12. nait - Човекът е човек, когато си задава ...
07.04.2007 23:40
Човекът е човек, когато си задава въпроси
цитирай
13. zvezdichka - Човек не може
10.04.2007 14:08
да избяга от себе си... Може би прави опити в даден момент, но той винаги застава с открито лице като пред огледало и се оглежда в кътчетата на душата си - тъмни или светли, зависи и какво е пуснал там... И това, което е в него го храни дали с горчивите си плодове или го пои със сладки сокове, понякога се редуват... Но човек вкусвайки от сладостта, винаги търси да я намира отново...
И може би една частичка от него е най-истинска и именно тази, която се доближава до детското начало, което си живее в нас, дреме и чака да бъде събудено... Детското, невинното, чистосърдечното, лудетината, откиващото отговорите на многото въпроси, които изникват пред него...
цитирай
14. lava - Благодаря!
08.06.2007 08:35
Интересна тема, по която всеки може да говори много. Но ти си я облякъл в много красиви думи и това много силно ме докосна. Благодаря ти!
цитирай
15. zabylgarite - Ako
12.05.2009 11:36
Ако се надбягваш със себе си,в най-лошия случай излизаш втори.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: timmyd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 801914
Постинги: 151
Коментари: 1288
Гласове: 11874
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031