По дяволите! Толкова ми писна
от хилядите грижи и тревоги.
Все някой нещо ново ще измисли,
защото, както знае, всичко мога.

Омръзна ми безкрай да ме обичат,
ако съм мила, кротка, услужлива,
а да остават сляпо безразлични
за волната душа на самодива.

Не искам, уморих се най-накрая,
мечтая сам самичка да избягам
от този ад, с декорите на рая -
той не крила, вериги ми предлага.

На кой и за какво ли да му пука,
че имат своя воля ветровете?!
Какво, че наковалнята и чука
нелепо увенчани са със цвете!?

Защо ли  чужди дългове да плащам
и от любов вини да ми вменяват?!
На искрена загриженост под плаща
най-лесно тясна клетка се сковава

и спира се летежа над вълните.
Товариш с дълг и после е играчка
да хванеш в плен. В небето са орлите,
а в центъра на клетките - глупачки.

Единствено остана ми мечтата
и силата да давам, без да имам.
Не помня, не умея да пресмятам
и знам, че никой нищо не дължи ми.

Обичам ли, не искам и да зная
за жалки и дребнави равносметки
и нищо не очаквам - любовта е
най-истинска без рамки и решетки

и с безусловна щедрост се дарява,
докосва с топлина, но не притиска...
И вярвам, че това ми дава право
за себе си такава да я искам.

Познато...:(

Единствено остана ми мечтата
и силата да давам, без да имам.

Пожелавам ти скорошно излизане от клетката и намиране на любовта, такава каквато я заслужаваш, Вики.

Хубав ден!

Вики, Вики, страхотна си! Толкова много неща си казала направо и толкова между редовете. Големи поздрави!

Директна съм си, Куш:) А това между редовете е за прозорливи:)
Благодаря на всички, отбили се тук.

ти я заслужаваш, със сигурност!

Поздравления за написаното - грабва, замисля, подтиква...:)

Земела е голяма поетеса. :)

Сигурно е за десети път... и недоумявам, как го правиш!?
Малко е, да ти се поклони човек!
Честен съм.

Утре пак.., няколко пъти.

Красиви стихове! Каквото давата, това и ще получите.