...Фаровете на отминаващата кола осветяват безчувствено падащите снежинки. Моторът, издаващ бездиханни и чужди на живота звуци се отдалечава, оставяйки след себе си непокътнатия покой на вечното. Сърце, изпълнено с мъка и болка, преминаващи в безразличие и смахната, неочаквана радост. Стъпки. Електрическа лампа, осветяваща без съчувствие падащата бяла пелена. Стъпки. Мисли, реещи се в делничното, преминават отново в самотата на безвремието, устремено в бъдещето. Единственият шум в покоя е тихият допир на снежинките до земята. Бавно, отмерено, като ударите на сърце. Сърце, търсещо топлината на приятел. Сърце, изпълнено с болка. Сърце, таящо в себе си хиляди неизказани думи. Стъпки. Стъпка след стъпка. Тъмнина и стъпки, образуващи пътека на един изстрадан повей на вечността. Всичко изчезва, покрито отново с непроницаема черна пелена, поглъщаща далечината. Самота, издаваща безсилие. Пронизващ, леден вятър,  проправящ си път от север, се изсипва над... Стъпка след стъпка в затихващата светлина. Тракането на обувки, шум от туптене на сърце. Тишина, тишина... Вечното... Снежинки падат бавно, необезпокоявани и безразлични към стъпки, сливащи се и изчезващи в мрака. Пътека- изстрадана пътека, бавно заличавана от сняг....