Къпя се в чувства, въртя се, летя сред музика, мрак, светлина, сенки...
Желание за докосване, за нежност, за думи, галещи съзнание...
Прилив на живот в изсъхващи капчици...
Ти си там някъде, отвъд...Отвъд разума, само в сърцето....Ти си в мен, в мислите ми, идваш от дълъг път.Път-изстрадан, забравен, отхвърлен...Ти влизаш в съня ми, като чувство, желание, без образ, без форма, като трепет, като полъх...
Събуждам се с усмивка...

Оставаш без дъх... Копнеж, изгаряш душата. Душата, която търси, която се оглежда, която очаква... Душа, която полита в мечтите си... Душа, която жадува да се потапя във вълшебство. Вълшебство, което сърцето сътворява, в което очите се оглеждат ококорено и чудновато... Думи, които оживяват... Желания, които се въплащават... Път, труден, но който те повежда във вярната посока... Път, в който намираш себе си и изгубваш страховете си :))). Усмивка, която се разлива, която очарова, която те кара да се усмихнеш :))).
Усмихни се, че твоите мисли нещо ме разписаха в твоя блог :).

Ето,усмихвам ти се.