Какво се случи и защо се смея:)
Написах аз постинг за това колко е добре да не се ядосваш, когато нещо се случи и не можеш да го промениш.
Обяснявах аз колко е трудно и как ти се ще да реагираш по някакъв начин - да си излееш гнева. И доволен,че съм написал нещо и аз, го публикувах.
После си го прегледах, забелязах, че има грешчица и реших да си го редактирам:)
И вместо "редактирай", натиснах "изтрий" :)
...
Естествено бях изтрил копието, че защо ми е, нали го публикувах вече:)
И тъй, да се върна на мисълта си за ядосването.
Помислих си- ето, написах го това нещо и веднага ще се наложи да го изпитам(за пореден път) на практика:)
Алтернативата:
1-да се ядосам. Да си помисля или кажа някои неща. Или ако някой се мерне тъдява и има небагоразумието да ме пита нещо- да го засипя с думи,които всъщност не са за него, просто защото не ми е виновен с нищо.
2-Да не направя нищо, т.е. да стисна зъби, да изляза от сайта и да си гледам работата.
3-Да не се ядосам, а да се усмихна:)Да опитам да припомня какво съм писал и да го напиша наново. Какво, че няма да се получи същото.
Е,избрах третото.
Ухилих се до ушите като разпукната диня и започнах да пиша наново.
Е,какво да пиша,като вече обясних.
Хора,не се ядосвайте за неща, които се случват и не ви харесват. Не се знае, някой ден може да се наложи инфаркт да получавате- ще ви трябва здраво сърце тогава. По-добре, помислете, осъзнайте безсмислеността на нервирането в този случай, направете каквото може, за да промените ситуацията, а ако не може, просто я приемете.
Така мисля аз.