Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2007 17:29 - Темата за филмите
Автор: timmyd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4605 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 31.01.2010 09:57


Здравейте,
Случвало ли ви се е да искате много силно да гледате някой филм, а това по ред причини да не може да стане?
На мен ми се случи, от години търся един филм - Giorgino.
Вече го гледах и съм  много развълнуван...

Въпреки че само на едно място главнията герой е наречен ласкаво с галеното Джорджино, в името на филма е използвана именно тази форма. И това не е странно-това е филм за детството. Не за щастливото и слънчево детство, а за това, което вече не съществува.  Загива невинността, разбиват се илюзиите, детството умира. Не става дума за порасналото дете Джорджино, а за самият свят.

Филмът е 3 часа, но няма нито една излишна минута. Във филма сякаш няма мистика сама по себе си, но през цялото време сякаш присъства невидимото, сякаш всеки момент ще се скъса нишката на реалността и ще се появи тайната на неумолимите механизми на Вселената. Но  ние оставаме на границата.

Филмът не е приет от френската публика и след няколкоседмични прожекции Лоран Бутона откупува правата му. Показван е само веднъж по сателинтия канал +. Зрителите не искат да се замислят за това как през октомври 1918 г човечеството се разделя с детството си и за това как в света се връщат вълците.

А може би целият филм е една обърната метафора, в която  вълците са хора...

 

GIORGINO

 

 

 

 

Филмът заточва с крупен план на детски лице- момченце се усмихва, след това прави гримаса на главния герой. След минути той разбира, че бащата на момченцето е починал току-що. Действието се развива през октомври 1918г във Франция ,в свят, в който мъжкото начало е в изгнание Всички мъже или са мъртви, или  са осакатени, или са някъде на бойното поле на Първата Световна война. Останали са само жени, старци и деца.

Лейтенант Джорджио Волли (Джеф Далгрен) се връща от фронта,където се е натровил с газ и белите му дробове са изгорени, той диша трудно, задавя се от пристъпи на астма.

 „По всички закони мястото ви е в гробището- казва лекарят”

 

Самият Джорджио Волли е сирак и е отраснал в пансиона Ру(червенокос,риж). След като пораства остава да работи в пансиона. Сега иска да се върне при децата, за които се е грижел преди войната.

„-Пансион Руж не беше ли за побъркани?

-         НЕ ,за  деца които не са успели да се адаптират да живеят с връстниците си, били са по-чувствителни, по-различни...

-         50% лекарства и 50% желание за живот и може да подишате още!”

 

От болницата Волли се отправя към  децата, купува голям пакет захарни пръчки.( В тези пръчки е забравения в годините на войната сладък вкус на безметежното детство. Те ще бъдат еднинствената светла линия във филма сред снежната пустота и слабо осветените интериори. Джорджио Волли отива да търси загубената невинност  на предишния свят, а вместо това попада в сташна приказка без щастлив край.) В пансиона няма деца, всички легла са празни, има само една детска рисунка.

„-Децата ги преместиха преди 4 години.

 -Къде?

 -В дом за сираци в планината. Там им е по-добре...

 -Красива картина...красиво куче.

 -Това не е куче, това е вълк”

Докато Волли чака за адреса в двора ковачи искат да убият с чук един черен кон(между другото в религията конят е символ на слънчевото божество). Джорджио ги спира  като купува коня.

 В двуколка по заснежените пътища той отива в имението на Де Грас(там са децата) След църквата, край блатата. Привечер той пристига, на прага го посреща задъханата прислужница Мари.

„Вие сте доктор? Бързо, господарката се чувства зле...Бързо”

Но е късно, тя вече е мъртва(по врата й има следи от въже). Дъщерята на Де Грас Катрин(Милен Фармер) едва не блъска вцепенения Волли ,притичвайки по коридора.

-Къде е доктор Де Грас?

-В болницата св.Люси.-отговаря прислужницата

-А децата?

-Децата?Децата отдавна умряха...(набързо отговаря )”

Захарните пръчки се разсипват по стълбите. Волли влиза от стая в стая, но децата наитина ги няма... Всички легла са оправени и празни, от децата са останали само рисунки.

Сига до стаята където е госпожа де Грас- над нея е Катрин. Тя целува Волли и бяга от къщата в нощта.Той се опитва да я настигне, но се задъхва.

Волли се връща в селото и остава в стая над кръчмата. Там има само жени. Възрастна жена с лула го пита :”Госпожа де Грас почина ли?”

-Какво се случи с децата?

-Вълците ги изядоха-му изкрещява кръчмарката.

-Всичките бяха уроди-вълците ги гълтаха цели!

-Всъщност те потънаха в блатата. Бяха толкова горещи, че пара се издигаше от телата им. А Катрин ги е била по главите, за да не излязат!

-Никой не знае каква е истината...

 

На Волли му става лошо

 Той решава да остане в  селото, за да разбере какво се е случило. Сутринта се връща в имението на де Грас.

-Не идвайте повече тук, иначе вие ще убиете Катрин!-казва Мари.

Воли отива в църквата. Забелязва, че сякаш главата на статуята на Исус Христос е била счупена и е залепена.Има много свещи. Отец Глес(едва ли е случайно ,че е с дървен крак) казва:

-Всяка свещ е запалена за мъж или син, изпратени на война. Те трябва да ги пазят...

-А какво се случи с децата?

-Никой не знае. По-добре е да отидете в болницата. Мадам де Грас ги учеше, доктор де Грас ги лекуваше, а Катрин ги водеше на разходки. Веднъж се върнала сама. Семейство де Грас са богати, образовани...След това докторът се побърка, мадам изпадна в меланхолия, а Катрин започна да се държи странно. На де Грас се наложило да се гмурка за труповете на децата, когато труповете им изплували след няколко дни, а очите им –бяха такива сякаш са видели дявола...12 деца-12 кръста(едва ли цифрата е случайна) Само това остана от децата. Те са по-добре там, където са сега...”А ако птиците пеят, защото ги боли?”-ме пита Катрин...Тя е като дете...Вълци тук отдавна няма- северният вятър вие в гората...Вие самият сте като дете...”

 Волли решава да отиде в болницата св.Люси и да говори с де Грас. Там разглежда историята на болеста на д-р де Грас.В нея има и рисунки на децата( има много вълци по тях) В подземието на болницата Волли не успява да открие де Грас. Методите в болницата –вана с ледена вода и  капак около гърлото , който оставя следи по шията на жертвите. Волли решава да се върне в Париж, тук няма какво повече да прави. По пътя  в гората го спира възрастен човек, който иска да го откара до селото. Когато наближава имението на де Грас, Волли разбира, че това всъщност е докторът. Слиза от двуколката, задъхва се и пада...детските рисунки се разхвърчат в нощта.

„-Той умря, повече няма да се чувства зле”

Волли идва на себе си в легло в имението.На следващия ден ще е погребението на г-жа де Грас. Волли се разхожда из пустата къща.Надниква в една стая, където д-р де Грас говори на мъртвата си жена. В Стаята на Катрин намира Мари, която е гушнала Катрин като дете в скута си.(Изобщо Катрин след случката губи разсъдъка си и започва да се държи сякаш е дете)

 На следващия ден – траурната процесия отива към гробището.

-Тази жена се е обесила!

Селянките не искат да пуснат ковчега в църквата. Катрин отива към жените.

-ТИ си убила децата и си заставила баща си да поеме вината.

Катрин бяга в църквата и изгася свещите. Жените залостват врататаи бият жестоко Катрин. Главата на статуята на Исус Христос се въргаля по пода. Волли изнася Катрин на ръце.

-Аз трябва да отида с Мари, след това, което направиха на Катрин, тя не бива да остава повече в имението.

-Отведете я в клиниката.

Болестта на Волли прогресира.( Всеки път, когато се задъхва и сякаш губи съзнание , той вижда едно дете- тъжно и с ненормални черти, което го гледа с огромните си очи- то сякаш се появява от нищото и в гората, и на гробището....).

-ТИ силно ли искаш  да живееш? Блатото ги върна обратно, те приличаха на лилии, те бяха толкова прекрасни, че птиците започнаха да пеят...А телата им бяха сякаш пребити...

 В детско креватче спи Катрин с палец в устата. Волли се задъхва от кашлицата. Той остава до Катрин през нощта- гледа я, любува й се-тя е прекрасна, като червенокос ангел. Чува шум. Във ваната открива главата на Христос от църквата-на следващия ден я връща и  говори със свещеника.

-Аз ще отведа Катрин.

-В болницата св.Люси?

-Не

-ИСкате да я осиновите?

-Не, да се оженя за нея.

В това време една от селянките тича запъхтяна и крещи, че войната е свършила.

-Мъжете и синовете трябва да се върнат.

Волли облича военната си униформа. За да отбележат събитието Катрин иска от него да я целуне, после и Мари. Катрин се смее и се радва. Волли казва, че си отива и моли Катрин да му стане жена.

-А Мари? Тя може да прави деца! И татко- той ще се грижи за нашите деца и те никога няма да умрат!

Мари, Катрин и Волли отиват в кръчмата- там всички жени се веселят.

-Ще се напием до припадък.

Волли отива в църквата.Там намира отец Глес.

-Мислех над вашата сватба. Вземете момичето и заминавайте.

-Но защо?

-Тя изгаси свещите...

-Но нали войната свърши?

-Да.И те всички умряха. ВСИЧКИ! Тръгвайте бързо, може Господ да бъде милостив и да  ни  унищожи всички...

Волли се връща в кръчмата. Там вече е настанала пиянска оргия, Волли търси Катрин, но селянките са я напили и са я хвърлили до чешмата. Волли я взима в двуколката.

-Аз ще ви заведа в Париж.

Катрин се стряска, скача и бяга в тъмната гора. Волли я гони и я настига до блатата.

-Аз не ги убих!Това направиха вълците!

Ледът над блатото се пропуква, Катрин тръгва към Волли, но потъва, той я спасява като влиза в ледената вода.

-Аз видях хиляди вълци и техните жълти очи. Дацата избягаха в блатото, но ледът започна да се пука, а аз се качих на едно дърво... Ти истината ли каза, че ме обичаш?Искам да съм с теб. СЕга.

Той започва да я целува и съблича върху снега, но тя се стряска и го бута силно. Той пада във водата и се задъхва. Катрин бяга...Чува се как женски глас вика „Жорж”, Волли отново вижда странното дете с фенер срещу себе си, върху глава му е неговата шапка.

 На сутринта Волли намират местни деца (изглеждат груби и зли”Как ли изглежда отвътре?”) Децата го връзват за врата и го влачат към пътя. Оставят го там и едно се опитва да му отреже пръста, но идват две селянки и откарват полумъртвия Волли в кръчмата.

Волли се събужда. Поглежда през прозореца. Отец Глес води по пътя Марсел, сина на кръчмарката. След тях карат ковчези с труповете на всички останали мъже. На погребенията жените крещят срещу свещеника „Лъжец.Лъжец. Всичко това е заради онази кучка, която изгаси свещите!”Едно от местните деца хвърля снежда топка с камък в нея и удря свещеника. Жените отиват към имението на де Грас.

Волли  взима пистолета си. Отива в болницата св.Люси. Там Катрин е поставена във една от ваните със студена вода, т.к. се е опитала да се обеси. Използвайки оръжието ,той успява да я измъкне от лудницата и я взима със себе си.

-Ние ще бъдем щастливи...

Волли връща Катрин в имението.Жените са изпочупили всичко, д-р де Грас е избягал в блатата. Мари крещи на Волли

-Вие знаете, че тук няма никакви вълци. Тя ги е убила...

И хуква боса по снега.

В това време Катрин отново се опитва да се обеси. Волли се опитва да я върне към живота(тази сцена не искам да я описвам).

-Не умирай без мен.Върни се...

И тя се връща , за да види още веднъж дневната светлина...За последен път.

На следващия ден всички жители на селото, натоварени в каруци ,се изселват.

Мари идва в църквата при отец Глес

-Искаш ли да напуснем това място заедно? Ако сме двама ,ще е по –весело.....Помня онзи ден, птиците пееха, а малката Катрин каза, че те пеят защото ги боли....

Катрин и Волли търсят бащата в гората. Тя го намира до блатото, мъртъв.

-Добре.Нека го погребем.

Катрин е с черна рокля, а Волли в мундир.Черният кон влачи трупа на д-р де Грас. Бутат трупа в гроба с ледена вода-той потъва.Волли пада на колене.

-Катрин, обичам те.

-Аз също те обичам

-Мисля,че скоро ще умра

-Тихо.Мисля,че те се върнаха!

-Кои?Децата?

-Не.Не се оглеждай!Целуни ме.

Конят зад оградата на гробището е неспокоен. Волли поглежда  и вижда вълк.ПОвече нищо не му е съдено да види.ТОй умира на коленете на Катрин. Конят се скрива в църквата.Катрин с Джорджио на колене остава до гроба на баща си., а от всички страни идват вълци. Черният кон пие от светената вода....

 
mylene farmer, mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer , mylene farmer

image

image




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zvezdichka - Явно е
11.02.2007 00:41
много тежък този филм...
цитирай
2. timmyd - Да,
11.02.2007 09:04
тежък, но стойностен.
цитирай
3. timmyd - :)
18.12.2007 12:51
Най-сетне, Лоран Бутона издаде филма си на ДВД. Надявам се в България да може да се открие.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: timmyd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 664404
Постинги: 151
Коментари: 1288
Гласове: 11871
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031