Благодаря ти.
Благодаря ти, че не криеш какво ти е и не слагаш поредната маска, пред поредния човек....
Омръзнало ми е да го правя- и толкова пъти ме е обземало меланхоличноапатичното безвремие и тъпата умора от същетвуването, че накрая започнах да изграждам нещо като свой си свят, продиктуван от желания, от някакви мои си утопични представи и надежди, от романтичната ми и крайно неприложима в съвременното буреноснопрашно време ценностна система...
Живея си в този свят, пазя го, давам му слънце и вода, рисувам облаци по небето му и гадая бъдещето по тях...В съзнанието ми е онази роза, която пазя то гъсеници, но все пак оставям някоя, за да стане красива пеперуда...
Но всеки път оставам в полето и гледам залеза...сам...
Сега май аз трябва да ти се извиня :(
Нека погледнем и нагоре към небето, към слънцето, после към звездите. Те са тук от многолетие, а ние сме само прашинка. Не си заслужава да обезсмисляме и прашинката...