Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2007 16:19 - Глобалната промяна на климата и промените в човешкото мислене
Автор: timmyd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3624 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2009 21:18


В последно време много се говори за Глобалната промяна на климата и за човешкия пръст внея. През Средновековието промяната само с около градус на средната годишна температура води до разцвет на някои държави в Европа. Е,тогава едва ли хората са участвали в промените на времето, но сега е различно. В резултат на човешката дейност е застрашено самото съществуване на човека в бъдеще.
Добре, щом можем да направим нещо подобно- да променим хода на природата, или поне да му дадем нова насока, значи сме останали с погрешното впечатление, че сме всесилни и че не носим отговорност за нашите действия.
В последните век-два климатът се е променил с изключително бързи темпове според филма на Ал Гор. 
А какво става с човешкото мислене?
Май сме зациклили на първобитност и това си е. 
Говоря за отношенията между хората и на хората към другостта.
Хората създават закони и ако се замислим, ще стигнем до извода, че законите са всъщност израз на висша форма на недоверие в съвестта на човека. Така е, като няма хармония и съвест, има нужда от закони!
Дали някога сме били различни?
Дали някога обичта между хората е била...
Ако е така, значи сме се променили.
А ако не е така....
Започнах с промените в климата, за да покажа безотговорната сила на хората... а дали има отговорна сила? 
Не мисля ,че можем да спасяваме каквото и да било, след като не можем да опазим човешкото в себе си...
Преди 1 век хората са воювали за глобано преразпределяне на ресурсите.
Преди 10 века са воювали за преразпределяне на територии и заради вярата.
Преди 30 века пак са си намирали поводи.
Днес хората също воюват.
Променили са се поводите, променили са се оръжията( станали са по-смъртоносни), но хората дали са се променили???
Дали някога е (ще) съществувало съзнанието за всеобщност? Дали хората могат да надмогнат ограниченията на собствените си разбирания за обич? РЕШЕТКИ, които ни ограничават до най-близките ни... 
Можем ли да прекрачим границата?
Можем ли да преодолеем собствените си бариери?
Мисля ,че само тогава бихме се върнали при себе си, бихме били себе си, бихме били пълноценни ... хора.
И вероятно сега ще ме упрекнете, че пак го избивам на утопия, но какво да се прави...

п.п. Слагам и една любима песен, на Ayumi, красив клип на един далечен език...






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lemonpie - ***
10.03.2007 18:24
Нали знаеш - "хората покориха Луната, но не и душата".
цитирай
2. tsvetamak - Мисля, че наистина сме се променяли ...
10.03.2007 21:13
Мисля, че наистина сме се променяли във вековете. И сме се превърнали в това, което представляваме сега - егоистични същества. Причините са различни, но резултатите все по-плачевни. Не съм сигурна дали човек може да се върне към себе си, ако не може да почувства чуждото щастие или нещастие като своя радост или болка. Заради това ценя безкрайно срещите си с такива чувствителни хора, защото все по-рядко ги откривам...
цитирай
3. timmyd - @ tsvetamak,lemonpie
10.03.2007 21:26
Да,така е, хората ,способни да се радват искрено на успехите на другите или да им помагат безрезервно и безкористно, са малко.
Благодаря ви ,че навестихте блога ми :)
Надявам се и клипът да ви хареса.
цитирай
4. tsvetamak - :)
10.03.2007 21:55
Както песента, така и изпълнителката излъчват много нежност - точно от това всички се нуждаем:)
Благодаря!
цитирай
5. zvezdichka - Всеки сам взема решение
11.03.2007 02:36
за себе си към какво да бъде отворен и какво да приема, към кой глас да бъде внимателен и какво да въплащава в себе си. А може би човек трябва да върне именно към своите корени, още от дълбока древност... Може би древните са знаели някои тайни, които в днешно време остават скрити за мнозината, защото са били преиначени...
Песента е много интересна между другото. На какъв език е?
цитирай
6. comfy - За хората - не знам,
11.03.2007 08:24
всеки да започне от себе си!
Това е решение със сигурност, но не е приемливо за властимащите!! А защо? - това е друг въпрос...
Поздрави, приятелю! :)
цитирай
7. timmyd - @ zvezdichka
11.03.2007 09:04
:)Да,може би древните са знаели ...А дали ние ще се научим?
п.п. Песента е на японски .
цитирай
8. timmyd - @ comfy
11.03.2007 09:07
ДА, не може подобно решение да бъде наложено.
И аз това имам предвид- дали ще стигнем да етапа на осъзнатата грижа да другия- до нас и далеч от нас...
цитирай
9. slavei - Не можем да променим света, но можем да променим себе си.....
11.03.2007 10:04
"...Не мисля ,че можем да спасяваме каквото и да било, след като не можем да опазим човешкото в себе си..."
Можем да " спасяваме", да даваме обич и да правим света по-добър само, ако ние самите се променяме към добро...
...Да променям себе си по-малко
и да постоянствам ден след ден!
Да не се отказвам, защото ще е жалко,
ако остана си непроменен!

Щом себе си променям всеки ден
и светът ще се променя покрай мен!
Ще стане по-добър и възвисен
и чрез Истината освободен!...
Успешен ден!:)
цитирай
10. esen - Преди две години
11.03.2007 10:26
мислех, че светът тотално се е променил към по-лошо. Злобата, интригата, лицемерието, лъжата срещах навсякъде и имах чувството, че те ме убиват заради неосъзнатата и от мен реакция да не бъда като тях.
Но човек рано или късно среща подкрепа. И ако се стреми към доброто, то тя ще бъде в тази посока. Така аз срещнах много истински приятели - хора, каквито вече мислех, че не съществуват.
Да има ги! И трябва да знаем, че никога не сме сами!
http://esen.blog.bg/viewpost.php?id=23982
цитирай
11. zvezdichka - timmyd мисля, че ако
11.03.2007 21:53
човек го пожелае той ще се научи. Но това си е индивидуален избор на всеки един за себе си. И ако човек е познал любовта в живота си, той няма как да не поглежда именно от тази позиция - от позицията на даващия. Но странното е, че и любовта не е даденост, а и тя търси да се разпалва в сърцата ни. Иначе едно сърце, ако се остави по течението много лесно може да бъде приспано и да охладнее... Така, че любовта - тази истинската, всепроникващата, отдаващата се е в основата на въпросите, които поставяш...
/п.п. а песничката колкото повече я слушам, толкова повече ми харесва :)))/
цитирай
12. candysays - Привет и от мене...
13.03.2007 14:01
Песничката, за съжаление, не мога да я чуя сега, но скоро... Сигурна съм, че е хубава...:)

Но не мога съвсем да се съглася с твоето мнение, изложено в постинга... Донякъде си прав, разбира се... Но е малко...хм, едностранчиво... да съдиш хората (и човечеството като цяло) така с лека ръка... Не е вярно, че хората само са воювали и рушали. Не е вярно, и че всички са го правили. Във всяка епоха е имало и култура, и обич, и грижа... И нововъведения, и труд, и стремеж за оцеляване в трудни условия, и грижа (поне от страна на някои хора- немалко впрочем) за природата, за животните (които вече ясно че са станали по-слабиот човека, макар че не са били...)
Има и още...

...И освен това, някои неща, вярвам, са Божа работа. Сиреч- така трябва да бъде. А и човека е създаден и устроен като противоречиво същество... И си носи кръста за това. Вярно, не е нужно и цялата планета Земя да носи кръста му също, наред с него, но щом така се е получило... това е. Във всеки случай нито един отделен човек не може да контролира тези процеси- в добра или лоша посока, те са твърде комплексни за да може да стане това...

...И накрая- вярвам, че земята и присъствието ни на нея е един вид "училище" за нас, за душите ни... Следователно винаги, повтарям ВИНАГИ тук ще бъдат омесени в един кюп всякакви хора- и по-развити духовно и благородни, и загрижени, както и по-първични, егоистични и неразвити духовно натури...

Това е моето мнение (отчасти и доколкото можах да се разгърна тук- в един коментар) по въпроса.

Поздрави.
цитирай
13. timmyd - @ candysays
13.03.2007 16:32
:)
Приемам мнението ти, но само искам да уточня някои неща.
Аз не упреквам хората, още по-малко цялото човечество и то с "лека ръка".Написаното в по-голямата си част е констатация за положението в света. Колкото до климата- с примера исках да покажа как несъзнателно (или съзнателно) хората рушат, а въпросът ми е дали ,щом имаме тази огромна сила, ако я впрегнем в съзнателна дейност, няма да се получи нещо изключително хубаво.
Тук се опитвам да намекна, че ако съзнанието за обич се ограничава само до близките ни, то може да се разшири до обич и уважение към всички хора(обичай ближния си не означава обичай човека до теб) и към съзнанието за отговорност към живота.
Знам, че тук, на земята, ние се учим, но дали ще настъпи момент , в който всички ще бъдем хора???
Да ,вероятно гледам едностранчиво на проблема. НО не мога да оправдая съзнателни действия или бездействия на някого, които водят до нараняване на другиго.
Всеки има свобода да бъде себе си!!!
ТОва не бива да става в ущърб на другите.
цитирай
14. candysays - :)
13.03.2007 17:00
...Хм, ще стане тука диалог-дискусия, усещам... :)
Разбирам те идеално какво имаш предвид, повярвай ми. И мен ме тревожат и вълнуват същите тези неща/ проблеми, затова и се спрях на този твой постинг, и го прочетох и коментирах... :)
Да, разбира се, че не трябва да става в ущърб на другите, но това е почти невъзможно да се промени. (тоест в случая бихме искали прекалено много, защото- както казах и по-горе- хората са на много различно ниво на развитие... и това едва ли ще се промени... поне няма да е много скоро, като гледам... ) Всъщност всичко е въпрос на съсредоточаване върху нещо. Аз (по принцип) предпочитам (за да не полудея и избеснея, защото и това го мога, за жалост...) да се концентрирам и да мисля за хората, които са благородни ВЪПРЕКИ всичко и такива хора си избирам за пример в живота- хора, които създават (или поне се стремят към това) а не рушат, хора, които, както самия ти казваш, са разбрали, че "да обичаш ближния" означава много повече от това да обичаш онези, които са ти непосредствено близките хора... (и с които са обикновено роднински свързан).
Тъкмо тези хора са моя светъл пример (колкото и глупаво да звучи това), и аз вярвам в тях... И тъй като заприличах на тях (толкова много го исках!), вярвам и в себе си вече... И в непознатите дори. Които зная какви могат да бъдат.
Но въпреки тази дълбока и хуманистична някак вяра в мене, аз не мога да бъда прекален оптимист. Реалист съм донякъде, и зная, че винаги ще има и от двата (най-опростено казано) типа хора... И вътрешно-грозни и омърсени и рушащи по някакъв начин, и вътрешно-красиви и стремящи се да градят... Има ин и ян, нали знаеш. Има живот и смърт. Градеж и разрушение. Колкото и да ни се иска- убедена съм в това- не можем да отделим едното от другото, и да унищожим унищожението, така да се каже...

Боже, какъв трактат ти написах само :) Но това мисля аз. Подписвам се под всяка от горните думи с две ръце ;))*
цитирай
15. timmyd - :)
13.03.2007 17:03
Благодаря ти!!!
Аз съм си облачно дете, така че обичам да се рея в небето и да вярвам...
ПОдай ръка и нека полетим
цитирай
16. candysays - ... :)
13.03.2007 17:15
Аз ти отговорих вече... другаде... но ето пак- добре, подавам ти ръка.... :))*

Разбрал си ме, вече зная... :)

Вярвай!... И ще си вярваме заедно... *
цитирай
17. timmyd - :)
13.03.2007 17:19
Съобщение до пресцентъра на летящите обекти (не го знам как се казва) и ловните дружинки :)
АКо видите странни летящи обекти- моля не стреляйте- ние просто си летим, на никого не пречим :))))
цитирай
18. candysays - :-))))))))))))))))*
13.03.2007 17:40
Да, на никого не пречим... особено в мечтите си... за по-добър живот.....
:)))))) :-*
цитирай
19. timmyd - Привет на всички,
03.04.2007 15:13
Клипът отново може да се гледа, смених линка.
цитирай
20. candysays - :))
03.04.2007 15:17
:-))))))))))) Thanx.
цитирай
21. timmyd - Дано поне оттук не го махнат :)
03.04.2007 23:01
http://www.vbox7.com/play:663b6c17
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: timmyd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 803341
Постинги: 151
Коментари: 1288
Гласове: 11874
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031