Прочетен: 3626 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 21:18
В последно време много се говори за Глобалната промяна на климата и за човешкия пръст внея. През Средновековието промяната само с около градус на средната годишна температура води до разцвет на някои държави в Европа. Е,тогава едва ли хората са участвали в промените на времето, но сега е различно. В резултат на човешката дейност е застрашено самото съществуване на човека в бъдеще.
Добре, щом можем да направим нещо подобно- да променим хода на природата, или поне да му дадем нова насока, значи сме останали с погрешното впечатление, че сме всесилни и че не носим отговорност за нашите действия.
В последните век-два климатът се е променил с изключително бързи темпове според филма на Ал Гор.
А какво става с човешкото мислене?
Май сме зациклили на първобитност и това си е.
Говоря за отношенията между хората и на хората към другостта.
Хората създават закони и ако се замислим, ще стигнем до извода, че законите са всъщност израз на висша форма на недоверие в съвестта на човека. Така е, като няма хармония и съвест, има нужда от закони!
Дали някога сме били различни?
Дали някога обичта между хората е била...
Ако е така, значи сме се променили.
А ако не е така....
Започнах с промените в климата, за да покажа безотговорната сила на хората... а дали има отговорна сила?
Не мисля ,че можем да спасяваме каквото и да било, след като не можем да опазим човешкото в себе си...
Преди 1 век хората са воювали за глобано преразпределяне на ресурсите.
Преди 10 века са воювали за преразпределяне на територии и заради вярата.
Преди 30 века пак са си намирали поводи.
Днес хората също воюват.
Променили са се поводите, променили са се оръжията( станали са по-смъртоносни), но хората дали са се променили???
Дали някога е (ще) съществувало съзнанието за всеобщност? Дали хората могат да надмогнат ограниченията на собствените си разбирания за обич? РЕШЕТКИ, които ни ограничават до най-близките ни...
Можем ли да прекрачим границата?
Можем ли да преодолеем собствените си бариери?
Мисля ,че само тогава бихме се върнали при себе си, бихме били себе си, бихме били пълноценни ... хора.
И вероятно сега ще ме упрекнете, че пак го избивам на утопия, но какво да се прави...
п.п. Слагам и една любима песен, на Ayumi, красив клип на един далечен език...
Благодаря ви ,че навестихте блога ми :)
Надявам се и клипът да ви хареса.
Благодаря!
Песента е много интересна между другото. На какъв език е?
Това е решение със сигурност, но не е приемливо за властимащите!! А защо? - това е друг въпрос...
Поздрави, приятелю! :)
п.п. Песента е на японски .
И аз това имам предвид- дали ще стигнем да етапа на осъзнатата грижа да другия- до нас и далеч от нас...
Можем да " спасяваме", да даваме обич и да правим света по-добър само, ако ние самите се променяме към добро...
...Да променям себе си по-малко
и да постоянствам ден след ден!
Да не се отказвам, защото ще е жалко,
ако остана си непроменен!
Щом себе си променям всеки ден
и светът ще се променя покрай мен!
Ще стане по-добър и възвисен
и чрез Истината освободен!...
Успешен ден!:)
Но човек рано или късно среща подкрепа. И ако се стреми към доброто, то тя ще бъде в тази посока. Така аз срещнах много истински приятели - хора, каквито вече мислех, че не съществуват.
Да има ги! И трябва да знаем, че никога не сме сами!
http://esen.blog.bg/viewpost.php?id=23982
/п.п. а песничката колкото повече я слушам, толкова повече ми харесва :)))/
Но не мога съвсем да се съглася с твоето мнение, изложено в постинга... Донякъде си прав, разбира се... Но е малко...хм, едностранчиво... да съдиш хората (и човечеството като цяло) така с лека ръка... Не е вярно, че хората само са воювали и рушали. Не е вярно, и че всички са го правили. Във всяка епоха е имало и култура, и обич, и грижа... И нововъведения, и труд, и стремеж за оцеляване в трудни условия, и грижа (поне от страна на някои хора- немалко впрочем) за природата, за животните (които вече ясно че са станали по-слабиот човека, макар че не са били...)
Има и още...
...И освен това, някои неща, вярвам, са Божа работа. Сиреч- така трябва да бъде. А и човека е създаден и устроен като противоречиво същество... И си носи кръста за това. Вярно, не е нужно и цялата планета Земя да носи кръста му също, наред с него, но щом така се е получило... това е. Във всеки случай нито един отделен човек не може да контролира тези процеси- в добра или лоша посока, те са твърде комплексни за да може да стане това...
...И накрая- вярвам, че земята и присъствието ни на нея е един вид "училище" за нас, за душите ни... Следователно винаги, повтарям ВИНАГИ тук ще бъдат омесени в един кюп всякакви хора- и по-развити духовно и благородни, и загрижени, както и по-първични, егоистични и неразвити духовно натури...
Това е моето мнение (отчасти и доколкото можах да се разгърна тук- в един коментар) по въпроса.
Поздрави.
Приемам мнението ти, но само искам да уточня някои неща.
Аз не упреквам хората, още по-малко цялото човечество и то с "лека ръка".Написаното в по-голямата си част е констатация за положението в света. Колкото до климата- с примера исках да покажа как несъзнателно (или съзнателно) хората рушат, а въпросът ми е дали ,щом имаме тази огромна сила, ако я впрегнем в съзнателна дейност, няма да се получи нещо изключително хубаво.
Тук се опитвам да намекна, че ако съзнанието за обич се ограничава само до близките ни, то може да се разшири до обич и уважение към всички хора(обичай ближния си не означава обичай човека до теб) и към съзнанието за отговорност към живота.
Знам, че тук, на земята, ние се учим, но дали ще настъпи момент , в който всички ще бъдем хора???
Да ,вероятно гледам едностранчиво на проблема. НО не мога да оправдая съзнателни действия или бездействия на някого, които водят до нараняване на другиго.
Всеки има свобода да бъде себе си!!!
ТОва не бива да става в ущърб на другите.
Разбирам те идеално какво имаш предвид, повярвай ми. И мен ме тревожат и вълнуват същите тези неща/ проблеми, затова и се спрях на този твой постинг, и го прочетох и коментирах... :)
Да, разбира се, че не трябва да става в ущърб на другите, но това е почти невъзможно да се промени. (тоест в случая бихме искали прекалено много, защото- както казах и по-горе- хората са на много различно ниво на развитие... и това едва ли ще се промени... поне няма да е много скоро, като гледам... ) Всъщност всичко е въпрос на съсредоточаване върху нещо. Аз (по принцип) предпочитам (за да не полудея и избеснея, защото и това го мога, за жалост...) да се концентрирам и да мисля за хората, които са благородни ВЪПРЕКИ всичко и такива хора си избирам за пример в живота- хора, които създават (или поне се стремят към това) а не рушат, хора, които, както самия ти казваш, са разбрали, че "да обичаш ближния" означава много повече от това да обичаш онези, които са ти непосредствено близките хора... (и с които са обикновено роднински свързан).
Тъкмо тези хора са моя светъл пример (колкото и глупаво да звучи това), и аз вярвам в тях... И тъй като заприличах на тях (толкова много го исках!), вярвам и в себе си вече... И в непознатите дори. Които зная какви могат да бъдат.
Но въпреки тази дълбока и хуманистична някак вяра в мене, аз не мога да бъда прекален оптимист. Реалист съм донякъде, и зная, че винаги ще има и от двата (най-опростено казано) типа хора... И вътрешно-грозни и омърсени и рушащи по някакъв начин, и вътрешно-красиви и стремящи се да градят... Има ин и ян, нали знаеш. Има живот и смърт. Градеж и разрушение. Колкото и да ни се иска- убедена съм в това- не можем да отделим едното от другото, и да унищожим унищожението, така да се каже...
Боже, какъв трактат ти написах само :) Но това мисля аз. Подписвам се под всяка от горните думи с две ръце ;))*
Аз съм си облачно дете, така че обичам да се рея в небето и да вярвам...
ПОдай ръка и нека полетим
Разбрал си ме, вече зная... :)
Вярвай!... И ще си вярваме заедно... *
АКо видите странни летящи обекти- моля не стреляйте- ние просто си летим, на никого не пречим :))))
:)))))) :-*
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер