Постинг
15.03.2007 17:44 -
Когато децата не се усмихват...
Автор: timmyd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2125 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 21:20
Прочетен: 2125 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 20.03.2009 21:20
Днес очите ни се срещнаха...
Появи се изведнъж и ме изведе от унеса. Жената до мен го попита нещо, думите й се разтвориха в тишината, той не отговори. Само избърза напред и изчезна в тъмната част на коридора на зданието ...Появи се и изчезна сякаш от нищото...
Той е едва на 13 години...
Очите ни се срещнаха за малко, за секунди. Усмихнах се, опитах се да проникна зад стената... Той не се усмихна.
Разбрах, че преди седмица е бил задържан за няколко дни от полицията в град на 130 км от тук. Как е стигнал до там?
Очите му бяха големи и сини като небето...
малко зачервени, сякаш бе плакал...
Късо подстриган, с износени дрешки...
Той не се усмихна.
"Къде са родителите му?"
"Майка му живее в ....(далеч оттук).Не иска да има нищо общо нито с него, нито със сестра му. Той живее при баща си, който си попийва."
"Къде са живели преди?"
"В ... дом, но го закриха и сега са при баща си."
Той е дете, но не се усмихва. Очите му са като небето, но в тях няма мечти... Очите ми не можаха да пробият стената...
Яд ме е на мен, когато не мога да направя нищо. Яд ме е, когато някой се нуждае от помощ, а нищо не мога да направя.
Никого не упреквам, въпреки че ми се иска много хора да упрекна...
Лошото е, че от всичко страда той.
А той е само едно дете, дете без детство.
Дете, което не се усмихва.
Дете, което се нуждае от топлина, като всяко дете.
Дете, което ще влезе в статистиките, които ще го обезличат. Но той си е просто едно малко човече, което вероятно копнее за прегръдка в този така огромен свят...
Защо се получава така?
Очите му са като небето- сини и големи... малко зачервени , сякаш бе плакал...
Появи се изведнъж и ме изведе от унеса. Жената до мен го попита нещо, думите й се разтвориха в тишината, той не отговори. Само избърза напред и изчезна в тъмната част на коридора на зданието ...Появи се и изчезна сякаш от нищото...
Той е едва на 13 години...
Очите ни се срещнаха за малко, за секунди. Усмихнах се, опитах се да проникна зад стената... Той не се усмихна.
Разбрах, че преди седмица е бил задържан за няколко дни от полицията в град на 130 км от тук. Как е стигнал до там?
Очите му бяха големи и сини като небето...
малко зачервени, сякаш бе плакал...
Късо подстриган, с износени дрешки...
Той не се усмихна.
"Къде са родителите му?"
"Майка му живее в ....(далеч оттук).Не иска да има нищо общо нито с него, нито със сестра му. Той живее при баща си, който си попийва."
"Къде са живели преди?"
"В ... дом, но го закриха и сега са при баща си."
Той е дете, но не се усмихва. Очите му са като небето, но в тях няма мечти... Очите ми не можаха да пробият стената...
Яд ме е на мен, когато не мога да направя нищо. Яд ме е, когато някой се нуждае от помощ, а нищо не мога да направя.
Никого не упреквам, въпреки че ми се иска много хора да упрекна...
Лошото е, че от всичко страда той.
А той е само едно дете, дете без детство.
Дете, което не се усмихва.
Дете, което се нуждае от топлина, като всяко дете.
Дете, което ще влезе в статистиките, които ще го обезличат. Но той си е просто едно малко човече, което вероятно копнее за прегръдка в този така огромен свят...
Защо се получава така?
Очите му са като небето- сини и големи... малко зачервени , сякаш бе плакал...
лошо, много лошо...
Знам, че има такива деца, сякаш са се родили възрастни и са преживели на крехка възраст цялата мъка. С убити очи. :((
цитирайЗнам, че има такива деца, сякаш са се родили възрастни и са преживели на крехка възраст цялата мъка. С убити очи. :((
най-лошото е ,че всичко става край нас...
просто се случва...
цитирайпросто се случва...
най-кофти ми става от това,че много малко хора правят нещо по въпроса...Повечето карат на принципа,че щом те са добре,значи всичко е ОК!
А не е така!!
цитирайА не е така!!
Но е много важно постоянно да се експонира - това, което правиш ти!!!
Благодаря ти, приятелю!
цитирайБлагодаря ти, приятелю!
МНого ми е мъчно и безсилно в подобни ситуации...
някак си и вяра губя...
цитирайнякак си и вяра губя...
6.
анонимен -
tajno
21.03.2007 14:21
21.03.2007 14:21
e. No kak da go promenim?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11874
Блогрол
1. "Lisa - Loup et le Conteur"-книгата на Милен Фармер
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер