Прочетен: 1542 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 21:38
Всеки празник си има свой особен Дух, който предизвиква различни усещания, мисли, действия:)
А какъв е Духът на Празника на Духа.
Вчера ми споделиха следната мисъл -"Аз нещо не го усещам този празник".Пообясних малко,но като цяло оставих тези размисли за след празника.
И понеже всеки си има различна емоционалност, ще се опитам да споделя моята гледна точка с вас - какъв е и защо този празник за мен .
Малките в “особената възраст” не го “усещат” чак толкова и затова може би се налага да се прилага елементът "задължителност на желанието" :) за присъствие на шествието. А то шествието си е забавно, освен че показва принадлежността ти към определена институция с традиции.
Като начало - малко са народите ,които имат празник на културата, на писмеността, на Духа. Ние сме един от тях. Имаме си и собствена писменост. Тук някой ще припомни споровете за етническата принадлежност на светите братя Кирил и Методий, но това в крайна сметка няма нищо общо :) Има едно компромисно становище за това - че баща им Лъв е грък, а майка им е славянка. Но важното е,че без защитата на Българската държава, тяхното дело би било забравено. Именно тук то процъфтява и се развива. От тук се разпространява и сред останалите славянски народи. А това ,че Българските книжовници развиват доста висока култура и книжовност, е без съмнение и не случайно българската столица е наречена Трети Рим. А след падането на земите ни под османска власт редица книжовници, художници и други деятели на Духа ,които се спасяват от ятагана бягат на североизток и на запад, разнасяйки достиженията на средновековната ни мисъл и изкуство.(за Кирил и Методий писах преди време -http://timmyd.blog.bg/viewpost.php?id=69143 )
Обаче празникът си има и нещо много лично за всеки отделен човек и май и в това се крие част от неговия дух :)
За мъниците от детската градина е повод да мислят за славното и страшно(зависи от версията на другарчетата) училище и да видят батковците и каките от там :)
За първолаците е ден ,в който получават свидетелствата си за завършен клас и бурна радост – от една страна ,че идва ваканция, а от друга -награда за израстването през годината и първа успешна стъпка в нелекия път на усъвършенстването.
На същия ден обаче е и изпращането на дванадесетокласниците –техният бал-край на безгрижните училищни дни(но това не го осъзнават още реално), раздяла с приятелите и начало на самостоятелен живот. С абитуриентите е свързано усещането за атмосферата на Празника ,нали :) Друг е въпросът,че покрай бала се правят големи изцепки с тези пусти бални рокли, които ако питат мен са безумно скъпи, неудобни и никога няма да бъдат облечени отново(разбира се ,ако изобщо останат в същия вид до края на бала)
За малко по-големите , за родителите и бабите, дядовците Празникът е свързан ,от една страна, с децата, внуците и вълненията покрай тях, а от друга, със спомените за отминалото време, от което са запазени само радостните моменти :) За среща със съучениците - вече пораснали и все пак същите.
И май именно това, че всеки усеща Празника по своему , създава и онзи особен негов Дух, предизвикващ радост, грееща усмивка и тук-там някоя скрита сълза.
26.05.2007 10:02
Колко много е направила тази героиня на НРБ за родното образование и култура.
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер