Усещане за нещо минало, нещо, което съм виждал...
Всичко наоколо ми е познато... Върхът, неговата форма, усещането за величественост, старост, мъдрост...Шумът на реката, който се слива с тихия шепот на дърветата...Вятърът, облаците, размазаните очертания на кръглата луна...тъмнината...Не знам как достигнах центъра на поляната, но исках да съм там... Усещане за самота, но и за твоето присъствие...Усещане за желана близост, пред хладната, мистична лунна светлина... 
Защо правиш всичко това, защо не се приближиш, защо се страхуваш... Сълзи, които стават все по-горещи и образуват парещи линии по лицето на... Желание... самота...
"Всеки човек е сам"..."Не показвай, че те боли"..."Всяко човешко същество има цел"...Светлина...Прегръдка...Спокойствие, сливащо се с безразличие...Древните са казали -Войнът е сам като тигърът в гората... А аз те обичам... въпреки всичко...