Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2007 09:32 - "А може би човек е Бог с умряло куче..."
Автор: timmyd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1256 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2009 09:20


.

.
.
.
Нямам сили да пиша...
Нямам желание да пиша...



Ето едно стихотворение на Л.Левчев.
Сигурно и аз така се чувствам
Нямам желание дори да мисля ...


"Смъртта дойде на Рождество
в два и половина през нощта.
С отвъден вой я поздрави
обреченото вече мое куче.
Дотичах бос и сънен и прозрях-
стояха черни Той и Тя,
два мрака със сияйни зъби.

Преди тринадесет години
с червена панделка на шия
едва прогледнал и ме близна
като за клетва звяра Вярност.
Напразно му избрахме име Гай.
(Не Цезар като всеки втори пес.)
Съдбата си не е прекръстил никой
дори след възродителен порцес.

Отучихме го да пикае в моите обувки.
И го приучихме великодушно
с храната наша да се храни.
(По правилото на доминиканците-
каквото господарят-туй и кучето!)

А тъй отдавна вече ний се хранехме с отрова!
Изял е моята вечеря моят Гай.
Напразно молиме-Прости му ,Смърт!
Защото той е знаел какво върши.

Умряха най-напред краката му
и падна.
Погледна ме с огромните си кучешки
говорещи очи:
-Не си отивай!Гледай ме докрая!...
И страшно изръмжа. И пак захапа мрака.
Накрая целият приличаше
на някакво извадено сърце,
както искаше поетът…

В девет часа мъглата се разрежда.
Кълвачът чука по тополата изгнила,
като че ли кове ковчег.

А Гай
лежи увит
в свалената от кухненската маса мушама.
Като свален от кръста.
Пиета!

Аз и художничката непохватно
копаем гроб. В този крив свят
едва намерихме лопата права.
От корени земята пука.
На дъното ръждясал ключ намирам.
Захвърлям го небето да отключва.
А кучето…
А Верността
напъхваме с последни сили
в тази ключилка кална на небитието.

От къщите съседни
през пердета плетени надзъртат
очите на бдителността.
Ще бъде съобщено, че съмнителни лица
укриват труп или съкровище.
Ще разкопаят.И,по дяволите! Нека!-
Щом е такава ориста
на всички фараони, цезари, водачи
и рицари на верността…

Вали сугращица. Замръзнали сълзи
на кучешките ангели. Дано все пак
натрупа и покрие гроба,
маскиран с клони като вълча яма.
Философствам:
Вълкът е кучето на боговете.
Вълкът е куче верно на умрелия стопанин.
А може би човек е бог с умряло куче.

Завършва празникът с елхите лъчезарни,
с подаръците, с прошките коварни….
Но и на Коледа настъпва час, когато
самотници разхождат кучета
под клоните наукрасени.
Забравени даряват спомени.
Потиснати освобождават
човека от световната държава.

А аз вървя през гробището за приятелства.
Разхождам аз само една душа на куче.
Тя тича превъзбудена.
Тя души храстите.
Но няма начин да остави своя знак.
При мен се връща, но меже да ме близне.
И аз не зная как
да я погаля… "

Л.Левчев



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Хайде, отключи тази твоя сложна душевност. Усмихни се, не тъжи :)
25.06.2007 21:25
"Ти музика си. Но защо тогава
посрещаш с болка всеки пеещ звук?
Защо обичаш мъката с такава
любов и радост като никой друг?
И от какво е тази скръб? Не е ли
от туй, че ти долавяш всеки път
как стройно съгласуваните трели
със укор към самотността звучат?
Виж струните как в хор една след друга
запяват дружно в съгласуван тон."

У. Шекспир
цитирай
2. norass - Подарък за теб...
01.07.2007 00:52
Целуната от вечността
ще се превърна в малка,
тиха песен.
Сърцето ми -
в поклон пред Любовта
ще разтопи настъпващата есен.
Делфиниуми сини ще родят
очите ми, за утрото затворени.
Молитва ще е моята душа.
И стон. От красотата Ти
отронен.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: timmyd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 803302
Постинги: 151
Коментари: 1288
Гласове: 11874
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031