Прочетен: 2493 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 21:46
Днес търсих едно писмо, но попаднах на телеграма :)
Май вече не съществува тази услуга. Обаче като се замислих колко емоции имаше покрай няколкото реда не мога да не ги споделя :)
Ето и историята ... далечната 2000 година :) Аз - студент. След разговор с М. - скъпата ми и прескъпа приятелка, която много обичам и с която сме си все заедно от ... момент да пресметна ...въйййй 14 години(само да поясня, че сме приятели, а не гаджета, любовници, съпруг и съпруга и тн, въпреки че всичките ни познати са май на друго мнение). Та след разговор с нея, тя ми пише писмо, след което размисля за нещо от написаното и ми праща телеграма :)
Часът е 10-30.
Аз тогава нямах мобилен телефон, а в квартирата трудно човек да ме намери ... ходих на лекции, в библиотеката и тн :) Обаче милата ми дружка объркала нещо адреса. От пощата служителката намерила телефона на квартирата и звъннала. Не знам колко време й е отнело на женицата да се ориентира. Леля Мария(хазяйката) учтиво я осведомила, че живея там под наем и затова не ни съвпадат фамилиите и че ме няма в момента, но естествено може да предаде съобщението на нея. Обаче от пощата отказали. Вторият път като звъннали да питат дали съм се прибрал пак отказали, защото било тойно, третият път - защото било много лично. Ха сега де...
Прибирам се аз по някое време и още от вратата :
- Да знаеш, нещо е станало, имаш телеграма, обаче не искат да ми кажат какво пише - ме посреща хазяйката видимо огорчена от отказа да получи толкова тайното съобщение. Засипва ме с предположения.
Сериалът "Ало-ало" ряпа да яде.
Аз примигвам на парцали още от думата Телеграма, защото винаги съм свързвал това с детски спомени и не съм предполагал, че все още съществува туй чудо на техниката.
Звънят пак от пощата да питат дали съм се прибрал. И 15 мин. по-късно се звъни на вратата.
Пощальонката и леля Мария се гледат като на дуел над очилата, заветната телеграма е в ръцете на жената и минава в моите срещу подпис - брей, като в ЦРУ. Часът е 16-30.
Отварям плика и чета:
Съжалявам за писмото
Приятели?
Среща на 20/2 "Старата любов"
В 1030 часа
М.
Информирам и очакващата леля Мария за съдържанието, за да я успокоя, че всичко е наред.
Естествено срещата се състоя на уреченото място в уреченото време... Ех "Старата любов" какъв вкусен горещ шоколад правеха там....
С М. много се смяхме на историята. М. все с нещо ме изненадва, ама за нея ще пиша в друг постинг.
Аз всъщност нейно писмо търсих :)
И обикновено тя ме халосва :)
Хехе.
Наистина много бях доволен.
01.09.2007 14:54
Много ми хареса какво си написал/а.
Аз съм на мнение, че приятелство Мъж - Жена е възможно, убеден съм в това.
Мерси и за защитата. Всъщност, неведнъж са ме упреквали, че споделям лични неща и че блогът не е точното място, но ...
Хубав ден на всички.
01.09.2007 15:58
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер