.
.
.
.
Да оставиш вятъра
да отдели 
и
отнесе всяка
частица
от твоята 
Личност,
за да разбереш,
че 
съществуваш.
Да погалиш
Червената течност,
да докоснеш 
Мисълта...
Ти си силен пред
Тях,
но...
можеш ли да позволиш
на Падащите капки, 
стичащи се по лицето,
да свалят от теб
Маската..
пред
Човека...
Всички сме деца
и 
като деца се нуждаем от нежност,
от Плюшено мече,
на което да казваме Тайните си
и
което да притискамe в момент на
Страх...
Ти се усмихваш,но
сред бясното Препускане в 
Живота
не изгуби ли Нещо?...
Душата 
търси подслон в
Приятелски очи,
за да прекоси
Дълбоките води,
за да открие
Светлина...
Кажи?...