Прочетен: 1539 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 21:54
Вървях нагоре. Стръмно беше, леко се запъхтях… Не знаех, че съществува, а често съм минавал долу. Съвсем близо – на някакви си 20 минути спокоен ход нагоре. 20 минути нагоре към миналото… Търсих в интернет после, но няма много писано… странно.
Изморен съм и не исках да ходя в дъжда до библиотеката… Да подишам онзи аромат на книжен прах… липсва ми…
А тишината горе е истинска… сякаш не е оттук.
Стените от камъни- издялани, нахвърляни или подредени. разбъркани постройки, носещи отпечатък на самота и минало…
Свеж въздух и красива гледка във всички посоки…
Сигурно е красиво нощем… далеч от светлинките, мъждукащи долу…или сутрин, когато меката светлина прониква на хълма … на 20 минути над забързаното днес.
Горе оставаш сам със себе си…и се вглеждаш навътре.
Отново въпроси… Тук е имало живот преди хиляди години. После са крачили римски войници. Проливали са кръв и български боили.
Не всичко е разкопано – само южните стени(три реда?!?)и няколко основи на постройки…
Какво ли е мислил той, гледайки нощем луната? Дали е мечтаел, или е пресмятал плячката от следващия ден? Дали е знаел за дупката- според учените подземните ходове са извеждали далеч от крепостта.
Дали е живял добре? Кое го е карало да бъде щастлив? Дали е още тук? Дали камъните и планините помнят? Или всичко изчезва?
Дали стените ни свързват, дали ни разделят ...На 20 минути по пътя надолу...
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер