Прочетен: 2681 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 21:57
Откак първобитният човек нарисувал мамут на стената на пещерата, та и до днес се водят спорове за начините, по които изкуството да говори и внушава :)
Случвало ли ви се е да гледате филм и накрая да въздъхнете "Абе, супер беше, ама ако ги нямаше последните 5 минути, щеше да е още по-добре" или "А,ама така ли свършва...."
Та и аз си мисля сега, на фона на всичките филми в последно време, завършващи трагично (и за мен изненадващо), дали това ми харесва или не.
Тъй де, дайте си ми хепиедна, бе, хора. Сигурно много ще ми възразят, че киното трябва да следва живота и да не внушава ... невъзможни в реалността варианти. "Това да не ти е приказка?" Ама и приказките хората са ги мислили с възпитателен ефект - "бъди добър и ще получиш добро".
1.Вариант-Наивно, но ... успокояващо.
2.Вариант-Самата истина.
Хората са различни.
Имам някакъв смъъъъътен спомен, че в Поетика на Аристотел той казваше, че целта на трагедията е да накара зрителите да изпитат много силни чувства- страх, съжаление, тъга, ненавист, съчувствие и какво ли още не, но прекомерно по сила, за да си тръгнат сякаш изразходени емоционално от "шоуто" и да не изпитват тези чувства в живота.
Иначе трагически герои много(както и в киното) – кой се бори със съдбата, кой с тираните, кой с времето, кой със себе си…
И все пак, май повече ми харесва да вярвам, че и в живота има хепиенд…
Тъй-тъй, къде ми е хепиендът?
19.01.2008 11:44
За мене американски филм значи, един единствен кретен спасяващ света поне три пъти от уникално умни, зли, националистически, пък може и неземни злодеи :))
Мисля сега за някой трагичен - примерно "Момиче за милиони"
Моите в къщи ми се смеят, че все на този канал вися. Но и аз, като теб, си искам хепиенда. Животът предоставя достатъчно трагедии. Искам нещо красиво, възвишено, одухотворено, пък било то и коледна приказка :)
Представете си филм за Исус и как накрая той щастливо вади пироните, слиза от кръста, избива римските войници и става цар на Юдея. Еми, не върви някак си. Не мислите ли?...
Аз имам малко по-различно разбиране за хепиенда всъщност, например "Градиатор" - там главният герой накрая умира. Обаче отива при семейството си. Той не би бил щастлив, ако остане жив. И макар и със сълзи, този енд е хепи.
Но например "Хрониките на Нарния" - ами там не само всички главни герои оцеляха, ами излекуваха всички ранени и умрели от армията на добрите, че даже съживиха и умрелите преди 100-тина години. Това е твърде изкуствено. После човек излиза навън и като види реалността, започва да се озлобява и да мрази, понеже не намира същото щастие и в живота си.
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер