Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2008 09:03 - Всичко се връща, но какъв и за кого е урокът?
Автор: timmyd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3838 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2009 22:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Всичко се връща"
           Всички сме чували това изречение, може би всеки от нас го е казвал на някого, а част вярваме, че това си е самата истина. 

         Аз лично съм дълбоко убеден, че всяко действие причинява съответна промяна в ,ако щете, световната енергия, и след себе си води друго действие. А отрицателните постъпки, свързани с нараняване, умишлените злостъпки, винаги рано или късно се връщат при извършителя… Може би Бог, може би Висша сила, може би  Природен закон (за мен всичко това са имена на едно нещо) е в основата.

         Редица примери от реалния живот ме навеждат на тази мисъл. Вероятно и всеки може да посочи нещо подобно. Последното случило се – една позната и нейната свекърва(свекървище), която всъщност е довела до развод младото семейство. 20г по-късно вече старата жена живее сама, двамата й сина са далеч –единият в странство, другият в друг град, но не се интересува от нея. Тя на прага на деменцията, на глада и студа. Чужбинецът търси помощ за майка си от бившата си жена (моята позната), която въпреки всичко изтърпяно полага грижи за нея и настоява синът й  да се върне и да се погрижи за майка си. Просто пример, но той ме замисли…Че всичко се връща, връща се, но за кого и какъв е урокът???

         Когато нещо ужасяващо ни бъде причинено от някого, и този някой просто се усмихва на нашите сълзи, на нас ни се иска да крещим, но оставаме с болката си. И какво следва. Това, че някога, може би след години, болката ще стигне до човека, от когото е дошла, едва ли ни успокоява. Но ние имаме избор – да   простим, да изчистим съзнанието си, да се опитаме да съградим света си отново или да живеем обременени от болката, да пазим болезнените спомени, впили нокти в душите ни… Тук ми хрумва история за двамата монаси, които на брега на една река срещнали жена. Тя ги помолила да я пренесат, единият това и сторил. Минали реката и продължили, а след половин час, вторият монах започнал да укорява първия, че е постъпил грешно, като е позволил на жената да го възседне и е усетил плътта й. Тогава вторият казал – “Аз оставих жената при реката, но ти продължаваш да я носиш със себе си”…Така се случва май и с човешката болка…

         Всъщност “връщането”, или възстановяването на енергията (след като си дал лоша енергия, за да се възстанови равновесието, трябва да получиш лоша енергия), е изпитание и за двете страни.

За наранената – ако простиш, изчистваш съзнанието си, а ако не простиш, получаваш “наградата” да загубиш щастието в живота си, а “връщането” определено няма да ти върне пропуснатото. Още по-лошо, ако след като другият бъде “наказан”, се зарадваш – дали това няма да доведе до повтаряне на ситуацията, докато се научиш да прощаваш?

         За нараняващата – ако не осъзнаеш грешката си? Рано или късно, ще се случи нещо, което да ти я покаже – изпитваш същата болка, може да не  е същото нещо, което си сторил, но определено ще е същата по сила болка. Ако и тогава не осъзнаеш грешката си, ако и тогава не се опиташ да поправиш нещата, дори като направиш добро на някого съвсем различен, всичко ще се повтаря в този, а може би и в следващите животи…  А ако осъзнаеш? Дали ще имаш сили да поправиш? И дали тогава отново те очаква болката?




Гласувай:
0



1. timmyd - eliks - хммм аз просто заявявам, че ще му се ...
25.02.2008 09:30
хммм аз просто заявявам, че ще му се върне, после просто го изхвърлям от съзнанието ми... по-късно научавам как му се е върнало... тогава вече съм простила, така че общо взето съм приключила цикъла...
цитирай
2. timmyd - 2. zora1 - .......!
25.02.2008 09:32
Много хубав пост,поздравявам те за което...
Не бих искала нищо,на никого да се връща.
всеки сам за себе си рано или късно осъзнава много неща.
Но виж за прошката...там и аз имам проблем.
Нужно е време за да я осмисля като такава!
Не е лесно! Нещо като борба със себе си.


Изтрий
цитирай
3. timmyd - 3. enjoy6 - Да, най-важното в живота ни
25.02.2008 09:32
е да бъдем добронамерени!
цитирай
4. timmyd - eliks
25.02.2008 09:36
:)
цитирай
5. timmyd - zora1,
25.02.2008 09:37
Благодаря. Да,никак не е лесно... трябва да си много силен, за да простиш. Виж линка в текста, ако желаеш :) И не съм забравил за супичката с магданоз :)
цитирай
6. timmyd - enjoy6,
25.02.2008 09:38
И аз така мисля.
Красива седмица.
цитирай
7. timmyd - 7. zora1 - .......!
25.02.2008 09:39
Прочетох го и точно той ме провокира да коментирам.
Може би,защото отчитам и за свой проблем.
Но не видях нищо поощрително в него,което да призовава към прощаване.
А това е по-важно,не толкова сторената грешка.
Тя е минало и ако не може да бъде поправена,къв е смисала да се самоизяждат хората от гняв или вина един към друг...

А за супичката,най-накрая май ще идем в една шкембеджииница и ще я сръбнем на готово....
Щото явно и на вас (двамата)циганката ви е умряла,та взехте сами и един друг да се хвалите.
Ама чорба-йок,не съм видяла!

Изтрий
цитирай
8. timmyd - 8. soho - Аз мога да простя на всеки, но трудно ...
25.02.2008 09:39
Аз мога да простя на всеки, но трудно прощавам на себе си. от там ми идва проблема. Дълго се наказвам и после ми се отразява. Искам един ден да простя:)

А за връщането - аз силно вярвам в това и никога на никой не го казвам. Защото съдбата, живота, Бог или каквато и да е сила си знае своето. Аз не съм съдник. Аз си изживявам болката и карам напред.
цитирай
9. timmyd - zora1,
25.02.2008 09:40
Да, в онзи постинг показвам болката, която трябва да преодолееш, за да простиш. Неразбирането защо се получава така, че някой иска да те нарани, че някой не осъзнава как те наранява... И въпреки всичко сърцето прощава, заради себе си,но и заради другия...

А супичката... аз в шкембеджийници не ходя :) Искам бистра пилешка супичка :) А наш'та сиганка не се е споминала, нито са я утепали, щото лъже. Нашата замина на околосветско пътешествие :)
цитирай
10. timmyd - soho,
25.02.2008 09:40
И за мен да простя на себе си е може би най-трудно...Все себе си упреквам, все в себе си търся вината... Уча се да обичам себе си...
цитирай
11. timmyd - упс,
25.02.2008 09:43
предложение, бутон "редактирай" и бутон "изтрий" не бива да са един до друг...
цитирай
12. анонимен - Udarqt li te po ednata buzka
25.02.2008 09:56
da si podadesh i drudata,tova li?Glupavo e i jertvata vinagi e samo ediniat za momenta i za cql jivot.
цитирай
13. timmyd - Не, не е това...
25.02.2008 10:52
или поне не в смисъла, който ти влагаш. Ако тръгнеш да отмъщаваш, ставаш като другия. Лично за мен така се завърта един порочен кръг, който вреди на всички страни. Истината е, че нито е просто, нито пък лесно както да простиш, така и да поискаш прошка.
цитирай
14. анонимен - Jivotat
25.02.2008 11:09
ne e carkva.Proshka se pravi samo na normalen chovek
цитирай
15. timmyd - Да, сложно е.
25.02.2008 11:27
Но именно ако някой ненормалник те нарани, ти трябва ли да ставаш ненормалник да му върнеш? Много е сложно.
цитирай
16. анонимен - ti ne vrashtash
25.02.2008 13:28
ti se branish,zashtitavash.Haide,zashtoto si po umen onq ludiqt da te umori . I takiva sluchai ima.Mnogo e prosto daje.Traqt li si s teb i ti si trai.
цитирай
17. timmyd - Малко се
25.02.2008 13:58
обърках и загубих нишката на мислите ти(тук трябва да сложа изчервявящо се човече).
цитирай
18. анонимен - Много пъти съм била наранявана!
26.02.2008 18:32
Много често са ми забивали нож гърба,много пъти съм била предавана от хора, на който съм вярвала безрезервно!Простила съм и продължавам да прощавам...Само аз си знам какво ми е струвало и какво ми струва това.Приемам хората такива,каквито са ...а страданието си е за мен...
цитирай
19. timmyd - Да,но
26.02.2008 19:03
това страдание отнема от твоята енергия. На мен също ми е трудно именно отношението към самия мен. Склонен съм себе си да упреквам, да се затварям в болката си, а това е лошо, т.к. трябва да прощаваме и на себе си... Звучи странно- да прощаваш на себе си за грешките на другите, но и това го има. Винаги съм се възхищавал на хората, които могат да се отърсят от миналото, да заживеят отново със себе си в хармония. Стремя се към това...
цитирай
20. анонимен - може би?!
24.03.2008 11:55
как да простиш?
с какво да простиш?
сърцето ти се разпада
надеждите ти умират така , както листата
окапват
и после нямаш нищо!
нито сърце , нито надежди
с какво да простя?
с реките от сълзи?
или със сърцето ,което го няма вече?
моля се да разбере какво направи!
но за сега никакъв резултат от 8 месеца
си е щастлив човека, не искам нещастието му!
искам просто да изплаче моите сълзи!
да чувства моята мъка , самотата и най-голямата тъга от това да си изоставен!
тогава , когато го почувства и се обърне и каже
съжалявам! сега знам какво ти беше
ще се обърна и ще му простя!
до тогава ще играя фарс , молейки се той да разбере какво е да си тотално съсипан!...
цитирай
21. анонимен - :-(
27.05.2009 19:40
Връща се друг път! Не си заслужава човек да е честен и почтен, а да му забият нож в гърба и човека който е направил така че да се чувства отвратително, да е добре. Върви после вярвай в доброто, любовта и прочие ...най-същественото се виждало само със сърцето, хората това ценели ...трънки. Хората ценят такива от които имат полза. По-голямата част от хората са егоисти и ако нещо им е за тяхното добруване с безразличие и бездушие ще те прегазят. НЕ трябва човек да е почтен и коректен, защото Никой не цени подобни неща. :-(
И наистина искам хората които са постъпили гадно с мен да си платят, да усетят чувството да си коректен, а теб гадно да те прецакат, защото си имал глупостта да повярваш, че ако си такъв с такова чувство ще ти отвърнат и отсреща.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: timmyd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 735441
Постинги: 151
Коментари: 1288
Гласове: 11873
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728