"Всичко се връща"
           Всички сме чували това изречение, може би всеки от нас го е казвал на някого, а част вярваме, че това си е самата истина. 

         Аз лично съм дълбоко убеден, че всяко действие причинява съответна промяна в ,ако щете, световната енергия, и след себе си води друго действие. А отрицателните постъпки, свързани с нараняване, умишлените злостъпки, винаги рано или късно се връщат при извършителя… Може би Бог, може би Висша сила, може би  Природен закон (за мен всичко това са имена на едно нещо) е в основата.

         Редица примери от реалния живот ме навеждат на тази мисъл. Вероятно и всеки може да посочи нещо подобно. Последното случило се – една позната и нейната свекърва(свекървище), която всъщност е довела до развод младото семейство. 20г по-късно вече старата жена живее сама, двамата й сина са далеч –единият в странство, другият в друг град, но не се интересува от нея. Тя на прага на деменцията, на глада и студа. Чужбинецът търси помощ за майка си от бившата си жена (моята позната), която въпреки всичко изтърпяно полага грижи за нея и настоява синът й  да се върне и да се погрижи за майка си. Просто пример, но той ме замисли…Че всичко се връща, връща се, но за кого и какъв е урокът???

         Когато нещо ужасяващо ни бъде причинено от някого, и този някой просто се усмихва на нашите сълзи, на нас ни се иска да крещим, но оставаме с болката си. И какво следва. Това, че някога, може би след години, болката ще стигне до човека, от когото е дошла, едва ли ни успокоява. Но ние имаме избор – да   простим, да изчистим съзнанието си, да се опитаме да съградим света си отново или да живеем обременени от болката, да пазим болезнените спомени, впили нокти в душите ни… Тук ми хрумва история за двамата монаси, които на брега на една река срещнали жена. Тя ги помолила да я пренесат, единият това и сторил. Минали реката и продължили, а след половин час, вторият монах започнал да укорява първия, че е постъпил грешно, като е позволил на жената да го възседне и е усетил плътта й. Тогава вторият казал – “Аз оставих жената при реката, но ти продължаваш да я носиш със себе си”…Така се случва май и с човешката болка…

         Всъщност “връщането”, или възстановяването на енергията (след като си дал лоша енергия, за да се възстанови равновесието, трябва да получиш лоша енергия), е изпитание и за двете страни.

За наранената – ако простиш, изчистваш съзнанието си, а ако не простиш, получаваш “наградата” да загубиш щастието в живота си, а “връщането” определено няма да ти върне пропуснатото. Още по-лошо, ако след като другият бъде “наказан”, се зарадваш – дали това няма да доведе до повтаряне на ситуацията, докато се научиш да прощаваш?

         За нараняващата – ако не осъзнаеш грешката си? Рано или късно, ще се случи нещо, което да ти я покаже – изпитваш същата болка, може да не  е същото нещо, което си сторил, но определено ще е същата по сила болка. Ако и тогава не осъзнаеш грешката си, ако и тогава не се опиташ да поправиш нещата, дори като направиш добро на някого съвсем различен, всичко ще се повтаря в този, а може би и в следващите животи…  А ако осъзнаеш? Дали ще имаш сили да поправиш? И дали тогава отново те очаква болката?

хммм аз просто заявявам, че ще му се върне, после просто го изхвърлям от съзнанието ми... по-късно научавам как му се е върнало... тогава вече съм простила, така че общо взето съм приключила цикъла...

Много хубав пост,поздравявам те за което...
Не бих искала нищо,на никого да се връща.
всеки сам за себе си рано или късно осъзнава много неща.
Но виж за прошката...там и аз имам проблем.
Нужно е време за да я осмисля като такава!
Не е лесно! Нещо като борба със себе си.


Изтрий

е да бъдем добронамерени!

:)

Благодаря. Да,никак не е лесно... трябва да си много силен, за да простиш. Виж линка в текста, ако желаеш :) И не съм забравил за супичката с магданоз :)

И аз така мисля.
Красива седмица.

Прочетох го и точно той ме провокира да коментирам.
Може би,защото отчитам и за свой проблем.
Но не видях нищо поощрително в него,което да призовава към прощаване.
А това е по-важно,не толкова сторената грешка.
Тя е минало и ако не може да бъде поправена,къв е смисала да се самоизяждат хората от гняв или вина един към друг...

А за супичката,най-накрая май ще идем в една шкембеджииница и ще я сръбнем на готово....
Щото явно и на вас (двамата)циганката ви е умряла,та взехте сами и един друг да се хвалите.
Ама чорба-йок,не съм видяла!

Изтрий

Аз мога да простя на всеки, но трудно прощавам на себе си. от там ми идва проблема. Дълго се наказвам и после ми се отразява. Искам един ден да простя:)

А за връщането - аз силно вярвам в това и никога на никой не го казвам. Защото съдбата, живота, Бог или каквато и да е сила си знае своето. Аз не съм съдник. Аз си изживявам болката и карам напред.

Да, в онзи постинг показвам болката, която трябва да преодолееш, за да простиш. Неразбирането защо се получава така, че някой иска да те нарани, че някой не осъзнава как те наранява... И въпреки всичко сърцето прощава, заради себе си,но и заради другия...

А супичката... аз в шкембеджийници не ходя :) Искам бистра пилешка супичка :) А наш'та сиганка не се е споминала, нито са я утепали, щото лъже. Нашата замина на околосветско пътешествие :)

И за мен да простя на себе си е може би най-трудно...Все себе си упреквам, все в себе си търся вината... Уча се да обичам себе си...

предложение, бутон "редактирай" и бутон "изтрий" не бива да са един до друг...

da si podadesh i drudata,tova li?Glupavo e i jertvata vinagi e samo ediniat za momenta i za cql jivot.

или поне не в смисъла, който ти влагаш. Ако тръгнеш да отмъщаваш, ставаш като другия. Лично за мен така се завърта един порочен кръг, който вреди на всички страни. Истината е, че нито е просто, нито пък лесно както да простиш, така и да поискаш прошка.

ne e carkva.Proshka se pravi samo na normalen chovek

Но именно ако някой ненормалник те нарани, ти трябва ли да ставаш ненормалник да му върнеш? Много е сложно.

ti se branish,zashtitavash.Haide,zashtoto si po umen onq ludiqt da te umori . I takiva sluchai ima.Mnogo e prosto daje.Traqt li si s teb i ti si trai.

обърках и загубих нишката на мислите ти(тук трябва да сложа изчервявящо се човече).

Много често са ми забивали нож гърба,много пъти съм била предавана от хора, на който съм вярвала безрезервно!Простила съм и продължавам да прощавам...Само аз си знам какво ми е струвало и какво ми струва това.Приемам хората такива,каквито са ...а страданието си е за мен...

това страдание отнема от твоята енергия. На мен също ми е трудно именно отношението към самия мен. Склонен съм себе си да упреквам, да се затварям в болката си, а това е лошо, т.к. трябва да прощаваме и на себе си... Звучи странно- да прощаваш на себе си за грешките на другите, но и това го има. Винаги съм се възхищавал на хората, които могат да се отърсят от миналото, да заживеят отново със себе си в хармония. Стремя се към това...

как да простиш?
с какво да простиш?
сърцето ти се разпада
надеждите ти умират така , както листата
окапват
и после нямаш нищо!
нито сърце , нито надежди
с какво да простя?
с реките от сълзи?
или със сърцето ,което го няма вече?
моля се да разбере какво направи!
но за сега никакъв резултат от 8 месеца
си е щастлив човека, не искам нещастието му!
искам просто да изплаче моите сълзи!
да чувства моята мъка , самотата и най-голямата тъга от това да си изоставен!
тогава , когато го почувства и се обърне и каже
съжалявам! сега знам какво ти беше
ще се обърна и ще му простя!
до тогава ще играя фарс , молейки се той да разбере какво е да си тотално съсипан!...

Връща се друг път! Не си заслужава човек да е честен и почтен, а да му забият нож в гърба и човека който е направил така че да се чувства отвратително, да е добре. Върви после вярвай в доброто, любовта и прочие ...най-същественото се виждало само със сърцето, хората това ценели ...трънки. Хората ценят такива от които имат полза. По-голямата част от хората са егоисти и ако нещо им е за тяхното добруване с безразличие и бездушие ще те прегазят. НЕ трябва човек да е почтен и коректен, защото Никой не цени подобни неща. :-(
И наистина искам хората които са постъпили гадно с мен да си платят, да усетят чувството да си коректен, а теб гадно да те прецакат, защото си имал глупостта да повярваш, че ако си такъв с такова чувство ще ти отвърнат и отсреща.