Синхрония или усещане… съпреживяване или случайност… Въпроси… Вечер в тъмнината край морето, което се опитва да ни накара да го чуем, а ние отпъждаме думите му… Понякога ми се иска да те прегърна и да се разплача… Не ни пречат нито реалността, нито очакванията – пречи ни тъгата, страха, “днес” ни пречи “вчера”, отпъдило “някога”… Понякога виждам две деца, играещи край морето… Понякога усещам радостта да са просто заедно, да правят нещата заедно, да мислят и чувстват заедно… Понякога усещам усмивките им, чувам смеха им… Без мислите за утре, без болката… Понякога те се гледат в очите и виждат душата си… Но всеки от нас остава привързан със собствените си окови… Уморен съм… Имам нужда от “някога”… от връщане към себе си… от дългия път… от прегръдка… от сълза… и усмивка…