Тъжно  се събуди Слънцето 
и в тишината на Небесната вода се потопи,
за да попие светлината му в земята,
за да се пречисти.

Безмълвно по пътя Сбогува се нежно,

Силата си на билки, на треви дари
тайно щастие  на Хората посочи...

Грееше, светеше, пръскаше радост...
А знаеше, че бавно умира,
с всяка секунда-
най-силно е преди смъртта,
най-красиво
най-магическо...
Пропиваше с енергия света, небето…

Слънцето достигна края си спокойно,

Отдадено напълно,
без да се обръща продължи напред,


за да се прероди...

TimmyD

Да, така е и в живота. Когато човек е дал всичко от себе си и достигне своя предел, трябва да си ходи. След него остават неговите дела, за поколенията след него.
А живота продължава. Спокойна нощ! :)

КОй смята да си ходи от живота?

:) Никой не смята да си ходи. Просто отстъпва временно място и се оттегля за временна почивка и равносметка, за да се върне след време отново и да продължи напред до следващата почивка по пътя си към Светлината. Лек път на всички! :)