Слушам новините и мисля по житейските и не дотам житейски въпроси. Хубаво де, аз като видя линейка или  чуя сирената, автоматично се дърпам настрани и спирам - нищо, че съм на тротоара. Затова ми е странно случилото се - лийнека е бласната в София, при което загива лекар. 
       Хубаво, че имат хората нови и бързи возила, но да си ги ползват високоскоростно по магистралите. Това последното сега се усещам, че звучи тъпо, защото всеки го знае... уж.
       Няма да разсъжадавам сега кой и защо е невнимателен на пътя, но май всяка вечер все за катастрофи слушаме. Но все си мисля, че линейката нито е толкова малка, нито толкова невидима, нито толкова безшумна (че те, хората, карали и човек с инфаркт). И пак станалото е на кръстовище - бе то явно всеки иска да е първи(интересен факт за психолозите). 
       Ама символното значение на станалото ми дойде в повечко тази вечер(не че всяка катастрофа с фатален край не ми действа). 
       Замислих се и за друго - как малките решения водят до големи последствия. Лекарят решил да не слезе там където трябва, а да пътува още малко - и, хоп, станалото стана. Човекът решил да наспъти газта и да тръгне по-рано и, хоп, станалото стана....Дали тук има съдба и това пусто "ако" дали може да се промени? Не, не може за съжаление.
       Можем само да си пожелаем събитията край нас и решенията в нас да не водят до лоша подредба на големия пъзел, наречен живот...