Винаги съм вярвал, че когато човек се ражда, изгрява нова звезда нейде из Вселената. Звездичка – толкова малка отдалеч, а толкова огромна отблизо…стига да можеш да се приближиш… Звездичка, която дава светлината си, за да разсее мрака… за другите … и накрая да изчезне самотно.

Всеки усеща магията на Коледа и на Витлеемската звезда, която ни кара да погледнем към себе си и да видим на небето своята Звезда. Всеки усеща как преди празника всяка свещичка става магическа, а нощите тайнствени. Всеки усеща преди празника топлината в себе си, топлината в човека срещу себе си. Някак отвътре ти идва да кажеш-„Весели празници” и да се усмихнеш искрено на непознатия. Да пуснеш sms за някоя благотворителна акция…

Вчера се случи нещо на TimmyD– напълних със сладки една торбичка и я дадох на едно дете, което помага на чистачката на работа. Дете на около 10, което си има родители, които го държат при себе си само заради детските… И то взе че се усмихна и ме прегърна ей така – без думи, пък на мен ми става тъжно като си спомня за това…

Но работното време на Коледния дух и Витлеемската звезда е до Коледа… На следващия ден тяхната магия спира. Лампичките са си лампички, свещите димят, а хората стават пак студени – по-студени и от зимния вятър навън.

Звездичките по небето стават далечни, а светлината им приглушена… Тогава ми се иска всички да запазим собствената си магия и да горим.  Да се усмихваме от сърце, да сме искрени и истински… да бъдем себе си, за да достигнем звездите и Светът да е по-добър.... и след Коледа...

Винаги съм вярвал, че когато човек се ражда, изгрява нова звезда нейде из Вселената. Звездичка – толкова малка отдалеч, а толкова огромна отблизо…стига да можеш да се приближиш… Звездичка, която дава светлината си, за да разсее мрака… за другите … и накрая да изчезне, може би вече не самотно…

 

И накрая една песен, която много харесвам.

"Твърде често си задавах въпрос

За какво на този свят съм се родил, и пораснал,

Защо облаците летят и дъжд вали.

В този свят за себе си нищо не чакай

 

Към облаците бих полетял– но нямам крила.

Привлича ме отдалеч звездната светлина,

Но да достигнеш звезда не е леко, а сякаш е близо целта.

И не знам ще имам ли сили да скоча.

 

Ще почакам още съвсем мъничко

И ще се отправя на път

Подир надеждата и мечтата.

Не догаряй звезда моя, поспри

 

Колко ли пътеки ми предстои да измина,

Колко ли върхове да изкача, себе си за да открия,

От колко ли отвесни скали ще падна долу,

Колко ли пъти ще започвам от нулата и има ли смисъл.

 

Ще почакам още мъничко

И ще се отправя на път

Подир надеждата и мечтата

Не догаряй моя звезда, поспри"
Превод TimmyD

Благодаря ти за постинга, за прекрасната музика и песен на тази руска звезда!
Щастливо Рождество Христово!

Постингът е много топъл и красив.
Нека използваме топлината от Коледа и се опитаме да я запазим колкото може по-дълго. Това е идеята! КОледа е само началото. Показно, както се казва.

и на моята звездичка да засвети по-ярко!
Весела Коледа!

Коледният дух е в нас самите. От нас зависи дали ще е само един ден или 365 дни в годината.
Честита Коледа на всички и много светлина в душите ви!
:) TimmyD ще даде ли рецептата за Коледните курабийки? Всеки ден курабийки = всеки ден Коледа :)

Коледа.
Не се сърдя на тези,
дето тъпчат снега.

Коледна и пост вечна курабийка видно е от текста замесва се от: далекогледство, усет за височина и вяра, колкото поеме, ))))