Да не казвам голяма дума, но явно съм във форма :)
Тя, колежката, добре ми се обади да внимавам по пътя към работата, но не предполагах, че ще се повтори горе-долу историята от миналата година, когато приканих двама приятели рейнджъри, които се връщаха от работа и ме видяха, да се включат в спасяването на населението, т.е. на мен :)
Всичко започна още с първата стъпка пред блока, когато тялото ми се замисли сериозно върху събудеността на мозъка ми. И от там нататък като се започна един балет(модерен), едно "Лебедово езеро"- на един крак, на два крака.... не ходиш, а летиш направо - чудесия.
Но най-трагично беше положението на една стръмнина(по пряката пътечка, защото нали и превоз гоня). Стоя и си мисля - "Е,тука ако не се пребия, няма къде"(хаха, каква заблуда) До средата -ОК, ама после - TimmyD в полет (ето тема за художниците). Вихърът на танца ме отнесе - аз кротичко се опитвах само да стоя във вертикално положение. Спасителен пристан се оказа една кофа за боклук, край която се поспрях да отпочина :) в пътя си на юг(каква ирония) и да си се отсмея. Между другото, много трудно е да балансираш, докато се смееш.
Стигнах до гарата заедно с влака, а трябваше и билет да купя, и последните 20 замръзнали метра да мина. Пътниците, които слизаха, много чудно ме гледаха. Двама-трима естествено точно сега се интересуваха какъв влак има за гара Х след два месеца, но успях да взема билет(Герой) и да се насоча към влака с надежда... Качих се последен и очаквах бурни аплодисменти (е поне аз си изръкоплясках мислено).
Продължението идва със слизането от влака :) Още на вратата на влака дочух началник-гарата, който усилено обясняваше как слизащите трябва да се стремят към снега, но двете крачки на перона защо не ги броеше, не знам. Всичко беше още по-замръзнало и ако до вчера исках тротоарите да са почистени, днес поблагодарих на безсъвестните граждани, които са ги оставили покрити със сняг.
Е, стигнах до работното си място, после ще мисля как да се прибера.
п.п.Май забравих да кажа, че навън и вали.

Изводи за ситуацията и живота:
1-В напрегната ситуация човек разбира за скиритите си възможности.
2-Хубаво е да се посмееш на себе си и ентусиазма си. Много е разтоварващо.
3-Както в случая, така и в живота, дори най-миризливото(кофата) може да ти стане спасителен пристан понякога.
4-Ако чакаш влакът да те чака, няма да стане, затова мисли и действай... по възможност бързо и без да се пребиваш.
5-Старото и раздрънканото невинаги е за изхвърляне - Колежката, която решила да пътува с автобуса, пристигна след мен, а тгръгна 30 мин. преди мен.
6-Когато всичко наоколо е неприветливо, хората, дори и непознати, се обединяват.
7-Всяко зло за добро.
8-Ако мислиш, че от дадена ситуация трябва да се направи извод, за да се предотврати повтарянето й, винаги могат да те изненадат.
Добави извод в коментар:

4. това е то! не чакай, а сам сътворявай( такива стремителни стъпки от Лебедово езеро). понякога е доста трудно, но нали точно трудното ни прави силни :)

нова хореография(съвременен вариант) на балета " Лебедово езеро"
:))))))))))))))

голямо танцуване беше, чак от себе си се изненадах :))))

Винаги ли следиш маршрута на колежката? Кога тръгва, кога пристига и прочее неща?

Ние обикновено пътуваме заедно с колежката, но в сряда тя отива по-рано на работа и затова пътува с автобус. Та се чувахме с нея по телефона кой докъде я е докарал с пътуването :)

подведох се от заглавието - но не мислиш ли, че "Лебедово езеро" много би ти помогнало?

Като изключиш простотиите на буквалния свят имам предвид, не че е лесно, но да не им се впрягаш прекалено ... :)

герой! :D