Вече няколко пъти попадам на мнения, според които начинът на писане(т.е. на мислене) може да определи дали измисленото е написано от мъж или жена....
И това ме дразни.
Незнайно защо една част от хората тук, а и по света, смятат, че приоритет на женското мислене е нежността, разсъжденията за приятелството, любовта, романтиката, понякога сълзите, тъгата и изобщо меланхолично-идеалистичните помисли, облечени в красиви думи(пък и недотам красиви).
И този властващ стереотип е в главите и на мъжете и на жените. Питам се защо и се надявам някой да ми каже :)
Ми пък мъжете също имат чувства, бре. И те душа носят и техните сърца могат да изпитват болка или дълбока привързаност и любов. И в мъжките мозъци могат да се развихрят романтични замисли, сладостни мечти, които не е задължително да се свеждат до едно единствено нещо.
В такива моменти се сещам за една карикатура на Тарзан и Джейн. Джейн си мисли "Сега той ще ми каже, колко съм красива и колко е изпълнено сърцето му с любов и нежност", но Тарзан пристига и казва "Аз Тарзан, ти Джейн". Е да, ама не :)
Хората са различни- но в едно си приличат - всички са способни на дълбоки чувства, абсолютно всички. Проблемът е, че много се страхуват да ги проявят или изобщо да допуснат развитието им. А друг проблем е, че дори да ги допуснат, не всички могат да ги изразят с думи. Това не е нужно, по важни са действията.
И все пак - мъжете също могат да говорят за любов.

ти с колко мъже си говорил за любов?
Щото аз познавам доста мъже. И смятам, че мъжете не знам към кого изпитват любов, но трудно биха я дали. На тях им дай да пожелаят една жена. Нежни слова и чувства? Е, има. Единици. Изключения!!! Даже да ги изпитва ще мълчи като дънер. И да му помагаш, пак се прави на недостъпен!

ИНаче благодаря за темата! ;)

но признай си, че си властва мнението, че мъжът трябва да мълчи като рибок, щом иде реч за любов, иначе ... биха му се присмели, примерно. Именно поради такива разбирания, мъжете мълчат, повечето де :)

си прав, но са рядкост все пак мъжете, които говорят за чувствата си, дори и да ги изпитват, мисля че много рядко говорят за личните си неща. И все пак като цяло не е правилно да се делят рязко хората- мъже и жени, преди да бъдем такива, сме най-вече хора. И не трябва да го забравяме.
Поздрави :)

Хора сме, подкрепям те. Да, мъжете рядко говорят за лични неща, но не защото са неспособни да го сторят, а защото биха го направили, ако се престрашат, пред най-близкия си човек. Не знам, може би мислим, че така ставаме твърде уязвими.

Защо и мъжете да не могат да пишат за любов?! Това е сексизъм! Всеки може да изказва мнение по всякакви въпроси, независимо то пола си! По тази логика жените не бива да имат мнение за политика и т.н. Хубав пост! Поздрав!

И аз това питам.
:)

а тя е в социалното възпитание. Моите 'мъже', т.е. децата ми, нямат проблем в говоренето и изразяването на любов (е, поне не е проблем за Големия, а Малкия е в процес на решаване какво може и какво не може:) Но поставянето на въпроса за 'самоосъществяващите се пророчества' са социологически верни. Ако не учиш момчето си да изразява адекватно чувствата си, то може през редица страдания и отхвъряния:)
Така че отново всичко се свежда до социална оптика: възпитаваната и отразявашата...
Поздрави:)

Pozdrawi
http://www.youtube.com/watch?v=86_fsKGsvlk

Признавам. И му се присмиваха, че помага на жена си.
Но да ти кажа, имаше мъже, които имаха смелостта да се опълчат на това. Защото жената не е робиня. От това зависеше да има поне малко спокойни жени, а не слугини вкъщи, докато мъжа се тряска с някоя, за да угажда на тези, които ще кажат, че не е мъж, ако не изневерява!!!

Ако слушаш мъжете, какво ти казват, може да пострадат много хора.
Не знам жена да се е присмяла, че мъж говори за любов! Но смятам за страхливци мъжете, които бягат от чувствата си като от огън. ПРосто са слаби и страхливи. А мъжете да говорят за това каквото искат.

Стигаме до същността, че гаврата с жените от неверните им мъже става факт заради чуждите приказки/на мъже.
Затова аз постъпвам така, както аз смятам, а не някой си, който и да е той. Съобразявам се да няма много сцени и скандали, че съм различна, но пак си правя своето, защото е разумно. Това не можеш да очакваш от българския мъж - РАЗУМ. Както казваш, той слуша, какво ще му кажат!

и жените ставаме уязвими, когато се разкриваме. Но пак го правим. И се злоупотребява с това редовно. Но нищо.

А за деленето, когато осъзнаем, че имаме равни права, ще започнем да не се делим. Разделението е направено много отдавна. И аз от малка се боря с него. Е, не беше лесно, но близо му е края. Винаги са ни пренебрегвали тук в България жените. И какво, че има и такива жени, които не се оплакват, това не променя фактите. А повечето жени направо се СЛАГАТ на мъжете, като се изцепят, о , мило, не я слушай тая, тя завижда... примерно.
Въпреки това, скоро и жените ще имат по-спокоен живот и повече права у нас. У нас, защото в Русия жените никога не са били подтиснати! Ние така...като турци и араби.

аз уважавам мъжете, които говорят за любов, помагат в домакинството, умеят да правят това, което искат, трябва и е логично, което значи, че са силни.

абе, че си има мъже, които говорят за любов и чувства, си има. само че те са "постмъже".

В смисъл на появили се по-късно рожби на друга епоха
или
В смисъл на мъже, които само пишат постинги :)

Нещо като
"Недей да плачеш, плачат само момичетата".

светът в който живеем, е все още патриархален. И това за мъжкото и женското писане го казват почти изцяло мъжете. В епохата на матриархата е било обратното...;)))

В голяма степен си е патриархално мисленето, да, но защо от патриархалността са запазени само по-отрицателните неща, а не например някои ценности като уважение, честност и т.н.
А като сме минали през матриархат и през патриархат, какво следва сега?

Духът е безполов. Словото също. То е божествено. В Словото си и човек може да бъде над сексуалните си ограничения и инстинкти. Да намери свободата на мета-сексуалното усещане за действителността, а и не виждам истински артистицизъм в това да бъдеш изцяло себе си и да не можеш да поемеш под своята кожа чужда душа. Да се опиташ да съпреживееш размислите и страстите й, да намериш сходство дори с чуждото ти като характер. Тъй, че мъжко и женско писане са твърде условни, по-скоро като насока кое е по-поетичното и по-прозаичното, но и това е твърде относително.

защото "отрицателните неща" са по-интересни и по-примамливи от положителните, Тimmyd, забраненото изкушава, нали знаеш...;)
Не сме приключили все още с патриархата, за да знаем какво следва. Може би второто пришествие, тъй като първото е минало...;)))

С Хензелски мога да се съглася.
А са запазени по-отрицателните за кого? Мъжете са запазили това, което им е по-изгодно. Другото е било наложено с цел грижа за по-слабия.

Има държави, където мъжете си плачат. И то едни от най-развитите в света.
Затова казвам, това си е българска черта. Ние не сме като другите.

А какво следва... има ли значение. Няма да го обхванем с поглед, нито да го насочим. Нека си идва. Важно е, какво ще постигнем като общество, за да дойде нещо по-добро. Това и ще дойде.

Смятам, че мъжете отново ще могат да плачат и говорят за любов. Ония "мъжкари" вече си отиват, за щастие.