И двете май... И къде е истината?
     Дали винаги и за всички е еднаква ... присъдата?
     Нали сме различни, но нали всички сме хора.
    Дали всеки може да е и светец и разбойник? Дали това зависи само и единствено от собствения избор? 
     Да, всеки може да допуска грешки - "човешко е да се греши".
       Да, всеки може да прощава - "човешко е да се прощава".
       И къде е истината? 
-Някъде там (Като в Досиетата Х).
       Сложно ли е да си Човек? Изначално се раждаш като такъв, значи избор нямаш - Човек ще си. Едно сладко малко бебе.  И после започваш едно пътуване в света, сред хората, към себе си(последното е може би под въпрос). Срещи, общуване, действия, смях, обич, омраза, мечти, любов,  чувства... облаци... Толкова много, толкова различни.
        В един момент правиш равносметка или не правиш. Стигаш до извод, след години до друг. Мислиш и премисляш, накрая спираш и да мислиш ... и после - отначало.
        Сложно е да си човек и същевременно просто.


        Май самото понятие е двусъставно? 
        Човек е и светец и разбойник.... 
        Човекът е просто човек.