Прочетен: 1763 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2009 10:39
Стоя и мисля, стоя и мисля над голямата червена граматика и по едно време усещам, че само стоя, а мислите ми отдавна са отпрашили в друга посока.
Опитвам се да ги проследя...Днес ще взема да последвам себе си, че току-виж се поопозная още малко:)
И така...а, да- мислите ми.
Май първо са се засилили към стената, за да се успокоят в зеления й цвят. После са прескочили на огледалото, за да видят монитора и да се порадват на животинката там. Заслушали са се в приятната музика на бившия тенесист и са поцъкали с език(вероятно имат, нека не бъдем придирчиви) над странностите на съдбата.
Учудили са се (за пореден път) колко мелодичен е френският език и са въздъхнали, че още ми е непознат. Тук са се замечтали за теб естествено:)
А после? Накъде са се засилили?
Май са се препънали в българското средновековие , нали и то им е любимо, и все се мъчат да открият някои отговори за него... Средновековие... принцеси... царици... Да!!! Тук са се ококорили и са се прехвърлили пак в ХХІ век, за да се почудят над мислите на майките. Брей, всички майки мислят за децата си, но защо не знаят кога да спрат да се бъркат в живота им. Тук ,типично за мислите ми, са се опитали да да видят и другата гледна точка....
Ох, я да се върна към синтаксиса...
2. "Giorgino"
3. Понякога...
4. Може ли човек винаги и всичко да прощава?
5. преди...
6. "Нямам време да живея"
7. Може ли човек да избяга от себе си???
8. Поредното безумие на timmyd
9. Безумие - 2
10. Овцата Спаска,Грую и Големият лош вълк
11. Овцата Спаска, Грую Пищова и Големият Лош(не твърде вече) Вълк...
12. Блог за Милен Фармер